СЪВЕТИ - епиграма от ГЕОРГИ КОЗАРЕВ

-За власт, пари и слава
всичко  “умно” се продава…
- Не знам дали ме разбираш,
но аз съм верен на нашата идея
и за постове, пари и слава
душата ми не се продава.
-За себе си съвета запази –
и Бог да те възнагради…
 
Георги Козарев, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

СКРИТА КАРТИНА - епиграми от СТОЯН КОЛДОВ

СКРИТА КАРТИНА
 
Чорапът се разплита
за някаква си свита.
Към края всеки пита:
“Защо картината е скрита!?”
 
ПРОБЛЕМ
 
За да осъдят тримата авери
Съдът ще трябва да намери
най-строгия у нас закон,
но има ли Троянски кон,
ще бъдат те с голям късмет:
затвора ще го заменят с банкет.
 
КОАЛИЦИОННИ ПАРТНЬОРИ
 
Потайно се разбрали
и крали, крали, крави!
Да ги осъдят някога – едва ли!
 
Стоян Колдов, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

ИМИТАЦИЯ - сатирично стихотворение от КИРИЛ НАЗЪРОВ

Пред Европа имитираме, 
че на всичките проблеми, 
колкото да са големи,  
някакъв колай намираме.
 
Имитираме реформи   
и програми, и платформи.
Смешно е, но  имитираме,  
че нямаме престъпност даже  
по високите етажи.
И полицията имитира,  
че се реформира - 
държавата и гражданите рекетира.
А съдебната система  
е безкрайна тема…
Още имитация:
че сме нация  
с ромска интеграция,     
с намалена бюрокрация,
с много ферми и стада…
 
Е, да -
при такава имитация   
и Европа имитира,   
че ни субсидира!

Кирил Назъров, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

ОПАШКАТА НА ДЯВОЛА - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

Дявола си опашката размаха,
а комунистите я взеха за байрак
и тръгнаха след нея, за да правят
под небето на земята рай.
Така години в надпревара,
превили робски гръб,
за дявола градиха рая,
за хората копаха гроб.
А Дявола си опашката подви,
за отплата каза им: „глупци”,
ехидно се усмихна
и доволен ги отмина!
 
Живка Танчева,
„Славееви гори”, изд. „Пладес”, 2015 г.
ЛЗЗ бр. 2/2016 г.

ЛАГЕРНИ НАСТРОЕНИЯ - стихове от БЕЛЧО БЕЛЧЕВ

Оградата
 
Бодлива тел дели ме от света,
опъната кат струна музикална,
но песен сладка не излъчва тя,
а страх от власт, жестока и брутална.
 
Работа
 
Въртя копача в студ и в пек.
Камшик ме гали с тъпа злоба.
От мен изграждат нов човек,
единствено готов за гроба.

Белчо Белчев,

из „Лагерни настроения”, ЛЗЗ бр.1/2015 г.

БЯЛА ЧАЙКА - стихотворения от ЙОРДАН КОВАЧЕВ

Безснежен студ, неканен зимен гост
пронизва в мен свирепо кост след кост,
кръвта тече едва в корави жили,
едва мъждят последните ми сили.
 
Природата и тя замира в студ,
посърнала, прикътва своя скут,
безлистните върби във старост мръзнат,
тръстиките полюшват се и зъзнат.
 
29.11.1957
 
Младо утро с огнен меч разсече
на нощта стоманения щит,
пурпурната кръв разлял далече,
мракът нощен падна мъртъв вече
като великан във бой убит.
 
В равнината легнали мъглите
като кротко стадо без овчар,
руменеят бавно от лъчите
и поглеждат плахо към върбите,
сякаш там ги дебне хищен звяр.
 
А дошла от Дунав пълноводен,
бяла чайка в пламъци лети;
във възторг гори в простора роден
и ме кани с глас познат, свободен:
„О, кога ще полетиш и ти?”

Йордан Ковачев, ЛЗЗ бр.1/2015 г.

СТЪКЛЕНО СЛЪНЦЕ - стихотворение от ВЯРА ДАМЯНОВА

Зимно, стъклено слънце,
вятър луд и студен.
Зад завеса от облаци,
идваш тихо към мен.
 
Носиш цветно ухание -
мирис светъл и лек.
Сред небивало време
ето - срещнах човек.
 
Хвърляш сянка неистова
от небе и зефир.
Има огън в очите ти,
в тях е целият мир.
                                                              
Вяра Дамянова, ЛЗЗ бр.1/2015 г.