Завършва право в Софийския университет и работи като журналист в
различни вестници.
Пише чудесна поезия в духа на народната песен, както и лирика.
Участва в Първата световна и в Междусъюзническата войни…
Трифон Кунев е първият председател на Съюза на българските писатели
след 9 септември 1944 г. Но… за кратко – до март 1945 г. ..
Между 1945 и 1950 г. е редактор на списание „Изкуство“,
както и на официоза на БЗНС – Никола Петков вестник „Народно земеделско знаме“, където води рубриката „Ситни, дребни като камилчета“. В нея Трифон
Кунев публикува редица фейлетони, в които защитава основните демократични
свободи, в противовес на опитите за налагане на комунистически диктатура и
тоталитарен режим в края на 40-те години в България. Неговата политическата
сатира достига своя връх в една стройна поредица от коментари върху
обществените процеси по онова време, чиито творчески синтез е олицетворен във
фейлетон със заглавие „Имало е по-тежки времена, но по-подли никога!“.
Публицистиката на Трифон Кунев предизвиква силното недоволство на
властите и лично на комунистическия водач Георги
Димитров. В своя реч на 2 юни
1946 година той подлага Кунев на остри нападки и заявява, че такива като него
„трябва да отидат в архивата на историята, защото са ненужни и вредни“. Няколко дни по-късно, на 8 юни 1946 година,
Трифон Кунев е жестоко пребит в редакцията на „Народно земеделско знаме“, след
което е затворен в Централния софийски затвор. Освободен е на 8 ноември, след
като е избран за народен представител от опозицията. След обесването на Никола Петков и ликвидацията на парламентарната опозиция процесът срещу Кунев е
подновен и през ноември 1947 година той е осъден на 5 години затвор.
ЛЗЗ, брой 1/2018 г. /36/
