вторник, 8 май 2012 г.

ГЪРМИШ И ЖИГОСВАШ - стихотворение от СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ


                                                   На Петко Д. Петков

Аз видех те паднал, пронизан с куршуми,
във своите алени кърви залян,
и плаках за тебе безмълвно, без думи,
от горест безумна по тебе пиян!

И още не вярвам, че ти си убит,
и сякаш че още ти слушам словата,
с които зовеше ни смело в борбата,
ти - радост селяшка и гордост и щит!

И още те виждам, превърнат на пламък,
ти ризи размахваш, червени от кръв,
проклинаш вразите - и, твърд като камък,
гърмиш и жигосваш единствен и пръв!

в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 2, март-април 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар