На Петко Д. Петков
Аз видех те паднал, пронизан с куршуми,
във своите алени кърви залян,
и плаках за тебе безмълвно, без думи,
от горест безумна по тебе пиян!
И още не вярвам, че ти си убит,
и сякаш че още ти слушам словата,
с които зовеше ни смело в борбата,
ти - радост селяшка и гордост и щит!
И още те виждам, превърнат на пламък,
ти ризи размахваш, червени от кръв,
проклинаш вразите - и, твърд като камък,
гърмиш и жигосваш единствен и пръв!
в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 2, март-април 2012 г.
в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 2, март-април 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар