Защо ме нарисува със лула?
Та аз дори не паля папироса...
Съдбата ли такава е била –
прищявка чужда аз сега да нося?!
Добре ме нарисува, както пиша...
Това е вярно... Всеки ден туй става!
Чрез молива сърцето мое диша!
Чрез молива живота продължава...
в-к "Литературно земеделско знаме", бр.2, март-април 2012
Няма коментари:
Публикуване на коментар