1.
Така са ниско
тук звездите –
в среднощ
докосват се с ръка...
Дочуваш шепот
на горите
и сладък ромон
на река...
Не може тук да
не мечтаеш
за топли устни
на жена...
За грешка – да
не се разкаеш
в поклон пред
тази планина!
2.
Неземно, сякаш
тук е всичко –
и незалязлата
луна,
която в
облаците тича,
и утринната
ведрина...
Войнишките ни
стъпки дръзко
единствени в
зори кънтят,
догдето
слънцето пролъсне
по стръмния
Витински път...
3.
В зори
пристигаме за труд
с лопати,
кирки и колички...
И чуй се тътен
– тук нечут
от горските
смълчани птички...
Избяга заек...
Еж се скри...
Сърничка хукна
през гората...
До вчера
сънните гори
загубиха си
тишината...
в-к "Литературно земеделско знаме", бр.2, март-април 2012
Няма коментари:
Публикуване на коментар