петък, 4 май 2012 г.

ВИТИНСКИ ИМПРЕСИИ - стихотворение от ЙОРДАН БОРИСОВ


1.
Така са ниско тук звездите –
в среднощ докосват се с ръка...
Дочуваш шепот на горите
и сладък ромон на река...

Не може тук да не мечтаеш
за топли устни на жена...
За грешка – да не се разкаеш
в поклон пред тази планина!

2.
Неземно, сякаш тук е всичко –
и незалязлата луна,
която в облаците тича,
и утринната ведрина...

Войнишките ни стъпки дръзко
единствени в зори кънтят,
догдето слънцето пролъсне
по стръмния Витински път...

3.
В зори пристигаме за труд
с лопати, кирки и колички...
И чуй се тътен – тук нечут
от горските смълчани птички...

Избяга заек... Еж се скри...
Сърничка хукна през гората...
До вчера сънните гори
загубиха си тишината...

в-к "Литературно земеделско знаме", бр.2, март-април 2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар