поклон пред паметта на поета земеделец
Иван Белослатински
Обичам в
знойно лято из полето
да ходя бос
след дъжд.
Сред ширналото
се море, в което
полюшва се
узряла ръж.
Да гледам
макове червени,
на птичките да
слушам песента
и глъчка на
жътвари уморени,
работещи до
късно вечерта.
На литналата
сладкопойна чучулига
да се любувам
на гласа,
на равното
поле, в което
родих се и
прекарах младостта.
в-к "Литературно земеделско знаме", бр.3, май-юни 2012
Няма коментари:
Публикуване на коментар