на с. Долна Бешовица
Потръпва оглушала сграда -
църквата заключена със дни.
Дворът - парк е без ограда
и душите ни са руини.
Очи затворени не плачат,
навярно търсят бащин бряг,
а партизанин е сеячът
донесъл им библейски бяг.
И днес, все още, двор църковен
е гробище на партизани.
С копнеж на скитника бездомен
оплаквам твоите рани ...
Мое родно село в планината,
поседнали самотно в здрача -
как да прогоня тъмнината?
За съдбата ти злочеста плача.
Маргарита Нешкова
05.03.2014 г., ЛЗЗ, бp. 2/2014
Няма коментари:
Публикуване на коментар