вторник, 7 юни 2016 г.

БЕЗСМЪРТИЕ - стихотворение от БОЯН ИЛИЕВ

На Боян Ботев – загинал
в боевете при Сливница
 
Търчал ли си срещу врага без страх –
не ще те питам и недей ми казва.
От детството си още го разбрах –
знам Ботевата обич и омраза.
 
Но ще те питам нещо като мъж:
Ти първо либе имал ли си, драги?
Целунал ли си го поне веднъж?
Вкусил ли си от земните наслади?
 
Когато си зовял „Напред!”, „Ура!”,
спомни ли си за устните, лицето,
за пламналата в погледа искра,
любовен огън палнала в сърцето?
 
Не си, нали? Родината тогаз –
обединена, мощна и велика –
бе обладала твойта мисъл, страст
и за синовен подвиг те повика.
 
„Отиде си тъй рано, млад-зелен...” -
бе майка ти казала на Захария.
Не си изчезнал. Ти си жив във мен
и в храбрите войници на България.

Боян Илиев, ЛЗЗ бр.3/2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар