БУРНА НОЩ
Тъма, а в тъмата със трясък зловещо
се трака прозорец прогнил...
Ще свърша, но ето, задържа ме нещо:
животът е толкова мил!
Жена ми до мене се стряска в леглото,
тресе я мъчителен сън.
Детето, отдавна заспало дълбоко,
не чува, че буря е вън.
Ей,
хлопат отново. Ще счупят вратата...
Мерзавци,
как нямате срам?Не мога последний си час в тъмнината
да бъда спокоен и сам!
Идете си! Взехте ми всичко... вий знайте:
без зрънце е моят хамбар.
Идете си, юди, нима ще терзайте
пак мене ... о, страшен кошмар!
Фучат ми ушите, глава ми се цепи,
треперя и цял съм във пот.
Решил съм... но пак тия мисли нелепи
ме спират... все пак е живот.
Жестоко, но истина - Ад е земята
и жалка е нашта съдба.
Платените шайки ограбват селата,
оставят ни с гладни гърла.
Аз, който обикнах живота, земята,
днес стискам въжето в ръка.
И бързам да стегна в готовата примка
врата си ... О, Боже, прости!
Прощавай дете, че те рано оставям -
от утре в света сте сами...
***
Излезе на пръсти ... А бурята ревна
и с вой страховит заглуши
печалния стон и въздишка последна.
Нещастник... издъхна, уви...
Тодор Цанев
Няма коментари:
Публикуване на коментар