на тихи Дунав сребърни вълни люлей
и Козлодуйски бряг – неписана поема,
събужда мрака – ето родно слънце грей!
Тук великани са целували земята.
На Ботева гърмели огнени слова –
със кървав меч да извоюват свободата,
че робът дигнал непокорната глава!
Врачанският Балкан с любов привет изпраща.
Околчица – о, храм на паднали герои –
за битка величава славата препраща…
Българийо, помни, че вечно “Жив е той!”
Иван Селановски, ЛЗЗ брой 2/2018 /36/
Няма коментари:
Публикуване на коментар