събота, 9 юни 2018 г.

ЮНИ - стихотворение от ПЕТЪР ИЛИЕВ

В безкрайна скръб потънаха полята
и секна веселият селски глас;
заплакаха със жалък стон селата
във юнския злокобен кървав час.
                
И тъжни сълзи ронеха листата,
на старата надвиснала върба,
замлъкна начумерена реката,
сломена от ужасната съдба.
 
Замлъкна чучулигата, не пее
над плодородната стаена шир…
И кървав вятър с дива сила вее
и шиба безмилостно, безспир.
 
О, юни! Ти разби без жал сърцата
на хиляди селяци и  борци,
но ние, на България чедата
вървим без страх по техните следи.

Петър Илиев, ЛЗЗ брой 2/2018 /36/

Няма коментари:

Публикуване на коментар