и секна веселият селски глас;
заплакаха със жалък стон селата
във юнския злокобен кървав час.
И тъжни сълзи ронеха листата,
на старата надвиснала върба,
замлъкна начумерена реката,
сломена от ужасната съдба.
Замлъкна чучулигата, не пее
над плодородната стаена шир…
И кървав вятър с дива сила вее
и шиба безмилостно, безспир.
О, юни! Ти разби без жал сърцата
на хиляди селяци и борци,
но ние, на България чедата
вървим без страх по техните следи.
Петър Илиев, ЛЗЗ брой 2/2018 /36/
Няма коментари:
Публикуване на коментар