вторник, 11 януари 2022 г.

РОДИНО МОЯ - стихотворение на Пенко Керемидчиев

Роден е в гр. Панагюрище на 11 януари 1927 г. Завършил е българска филология във СУ “Св. Климент Охридски”. Член е Съюза на писателите земеделци от самота учредяване. През 1949 г. е осъден на доживотен строг тъмничен затвор. В затвора прекарва 10 г. и 4 месеца.

Преподавал е български език и литература в Девин, Сопот, Калофер, Копривщица, Раковски. Негови произведения са били печатани в много регионални и национални периодични издания.

Разбирането му за поезията е, че тя трябва да служи на човека, като изразява неговите мисли и чувства, за да го възвиси нравствено и духовно.

Пенко Керемидчиев е автор на стихосбирките "Откраднато слънце" (1994 г.), „Разпятие” (1998 г.) „Непокорена летопис” (1998 г.), „Пронизана душа” (2000 г.), „Изстрадано време” (2002 г.), „Венец от живи рани” (2004 г.), „Видения”, (2006 г.), „Недосънувани блянове”, (2012 г.), „По-приказна от приказка” (2013 г.) и „Песента на щурчето” (2018 г.).


РОДИНО МОЯ, как да те позная,

настръхнала от злоба, алчност, власт?

По-бедна си била, но благодушна, зная,

загрижена за ближен, майчин глас.

 

И имаше цял свят! Идеал  борбата!

И не продаде никога честта!

От твоята любов запяваше земята,

а спомнеше ли Левски, кипваше кръвта!

Какво сега да любим, несретници в нощта,

със тия мрачни мисли, съмнения в гръдта?

С величие се кичат държавните мъже,

а взреш ли се в делата – мирис на въже!

И ти търпиш, Родино, подгъваш колене

пред тая паплач алчна на твоите рамене.

Измряха ли мъжете, що носят Ботев дух,

или от страх и леност са слепи и без слух?

 

Сбери кураж, Родино, кривака с гняв хвани

и глутницата дива във дън земя прати!

Империята вчера разклати с вик: “На нож!

За свои и за чужди ти имаш, майко, мощ!

                

Пенко Керимидчиев

Няма коментари:

Публикуване на коментар