петък, 28 януари 2022 г.

ЗОВ - стихотворение от Илия Василев

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИЛИЯ ВАСИЛЕВ

Роден е през 1932 г. в. Опълченец, Чирпанско. Основно образовани получава в родното си село, а  средно завършва в Пловдив.  Членува в Съюза на писателите земеделци от самото му учредяване. Започва да пише стихове като ученик.  Още от тогава усеща селските неволи и у него се пробужда дух за справедливост и бунт  срещу неправдите. Това е и причината  през 1953 г. да бъде осъден на 7 години лишаване от свобода заради “конспиративна дейност”. Преминава през ада на затворите в Пловдив, Шумен, остров Персин, Пазарджик.  Затворническите години не убиват духа му да работа за БЗНС. Той е неумолим в организационната си дейност.  Сред своите съмишленици е известен с псевдонима Апостола. До края на живота си работи и живее в гр. Пловдив.

                   /Бележка ред.  Маргарита Дукова/                                

ЗОВ

 

Къде са песните ни волногласни

из българските друми и поля.

Къде са и певците сладкогласни?

Къде сте вие, борбени чеда?

 

Не сме ли ние синове достойни

за смели битки, за красива смърт?

Вървели сме без страх в редици бойни.

Умирали сме със открита гръд!

 

Кънти в душата Бълканджия Йово!

Гърми в сърцето Ботевият глас! –

Човек се ражда за доброто слово.

Над истината няма земна власт.

 

И нека пак нивята се люлеят

от песните на български моми!

И нека пак душите ни да греят

над чакащи и плачещи земи!

 

Повдигай, брате, морното си чело!

Събуждай се от сън, народе мой!

Зове ни пак велико, славно дело!

Напред без страх в решителен двубой!

        

               Илия Василев

Няма коментари:

Публикуване на коментар