Затъжиш ли за песен,
затъжиш ли за мен,
потърси ме в тревата,
в мрака люшнат от мен.
Ще усетиш нивята
как размятат коси
и подемат живота
с песента на щурци.
Славей песен подхваща
бръмва тихо пчела,
ехо в миг ги препраща
към жетварки, стада…
Вечер, щом ме дочуят
екват песни и звън.
С песни стават и лягат…
Колко сладък си, сън!
Утре пак ще са първи
и на път, и на труд.
Ще им пее щурчето,
ще ги люшка във скут…
Пенко
Керемидчиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар