На премиерата на Алманаха „Под лъчите на слънцето“ ми подариха три поетични книжки в издаването на които има пръст нашата уважавана колежка Дарина Цветкова - член на Съюза ни от самото му учредяване, сега и председател на Художествено-творчески клуб – Зверино. На две от книжките тя е редактор, а това са: „Изповед” на Стефчо Василев и „Пъстро герданче“ на Иванка Колева. На третата книжка с поетична проза – „Абсурдите на новото време“, от Иванка Гьонова е направила компютърната обработка.
„Абсурдите на
новото време“ е седмата книга на Иванка Гьонова, родена през 1948 г. в с. Очин дол, община
Мездра.
Живее в с. Зверино, където е и член на ХТК „Факел“. Творбите ѝ са пропити с ярка гражданска позиция и протест – актуална критика на днешния агресивен ден, на самозабравилите се управници, на войната:
„Няма как да нямаме проблеми,
ще си ближем цените солени,
за единия хляб насъщен
ще тича всеки ден намръщен,
че политиците си имат друг интерес –
власт, пари…
Земята може в огън да гори.
Избори им дай –
ще се надбягват до безкрай!...“
„На всичкото отгоре – и война,
жестока, братоубийствена
в съседна нам страна….“
„Потоци от изплашени хора,
отчаяни търсят спасение….“
„Украинците са богат и борбен народ.
Трудно се унищожава вяра и род….“
Авторката не крие, че е живяла преди промените добре и
съвестта й е чиста, защото на никой не е сторила зло. В книгата е отделила
много място на нейни роднини, приятели, съграждани от Зверино като Иванка
Драганова, Христина Цветкова, Борис Кръстев и др.; на Костадинка Иванова от гр.
Мездра, на бай Георги от с. Лик, на мама Божка от гр. Пловдив и др.
„Пъстро герданче“ на Иванка Колева е единствената й за сега стихосбирка. За Колева Дарина Цветкова споделя: “Иванка е един много добър човек: отзивчив, милостив, състрадателен и най-вече весел. Тя не изпада в отчаяние в трудни ситуации, а се бори да ги превъзмогне. Винаги е готова да откликне и помогне и на друг човек в беда, затова е и незаменим другар… Има доста стойностни, бих казала, знакови за нея стихотворения.
И четем:
“…има истина една –
България е най-красивата страна!
Няма по красива
от българската ни шевица,
Няма по-игрива
от българската ръченица.
Преселени от някъде в света,
България втори дом зоват.
Възхваляват нашата земя,
играят нашите хора.” /”Българка”/
* * *
„Горда съм,
че името на Ботевата майка нося,
и по български се трудя, а не прося.
Гордея се със българската ръченица
и на Добруджа със златната пшеница,
песни български, че пея
и в прегръдките на Стара планина живея.
Горда съм,
че българка съм се родила,
родолюбието на дедите наследила.“
„Изповед“ от
Стефчо Василев е втората му
поетична книга. Той е роден през 1952 г. в с. Игнатица. Живее и твори в с.
Зверино. Стихосбирката се издава със спонсорството на община Мездра.
Стихосбирката е сърдечна, интимна любовна изповед; звучна и тъжна лирика за
упадъка на българското село, в която очарователни природни картини и хора с родолюбив дух, като този на автора, носят
вяра и оптимизъм, че българският земен рай ще се възроди отново.
Цитирам:
„Зимен вятър пак мъгли подкара
и на конче с тях играй,
аз се връщам от далеч, забравен
и прегръщам роден край.
Спи гората с оредяла шума,
през баирите се спуска мрак…
Връхлетя ме мисълта куршумна:
Ах! Не е тъжен тоз шубрак!”
“Сянка в небесата – облаци безспир.
Залюля се гъста, горска шир…
Птиците лудуват в утринния полуздрач
и дочува се отнейде песен на косач.
В клоните развени вятърът играй –
край, ти мой, забравен, мой обичан край!“
На добър час и на тримата автори, в тяхното дръзновение и
творчество! Здраве и късмет…
Маргарита Нешкова, брой 4/2022
Няма коментари:
Публикуване на коментар