вторник, 13 декември 2022 г.

СКРЕЖ - стихотворение на Надежда Цанева

Скреж покри дърветата.
Уморени заспаха.
Сняг заваля
и съвсем побеляха.
Някога тичах
под тях –
бях
с кучето си - лай и смях...

Днес съм сама.
Скреж покрива лицето ми –
снежинките стават сълзи...
Сълзите замръзват –
като сърцето ми. 

Заскрежена
и жадна съм,
осланена...

Сляпа капка -
вървя между преспите
и брезите –
бяла съм,
сливам се
с тях.

Затварям очи.
А снегът все вали и вали...
Както преди –
когато превръщахме
скрежа в звезди...

                                   Надежда Цанева

брой 4/2022

Няма коментари:

Публикуване на коментар