Преходно време минава,
преходно време от дим.
Злото ни пак покорява,
съборило бащин комин…
Бродим слепи в застоя
с огради железни и гнет.
Падаме в сянка от зноя,
без да се вдигнем напред…
В прашните сухи полета
щурецът още немее.
Очакваме звездна комета
златни искри да разсее.
Кошарите още ни дебнат
от детство отминало, трудно.
Мъртвите учудени гледат –
пак време сурово и бурно.
Когато луната изгрее,
кървава, мрачна и зла –
вятърът тихичко пее
за мъртвите тук – без вина…
Милка Пешева
Няма коментари:
Публикуване на коментар