КОЗИРОЗИ, НО НЕ КУРИОЗИ - редакционна статия

 

СЛУЧАЙНО ИЛИ НЕ, В НАЧАЛОТО НА МЕСЕЦ ЯНУАРИ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИ ГОДИНИ СА РОДЕНИ ЕДНИ ОТ НАЙ-ЗНАЧИМИТЕ БЪЛГАРСКИ ТВОРЦИ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО

Алеко Константинов и Пейо Яворов се появяват на бял свят на една и съща дата. А. Константинов е роден преди 160 години на 1 (13) януари 1863 година в Свищов.

П. К. Яворов е роден преди 145 години на 1 (13) януари  1878 година в Чирпан.

Христо Ботев е роден преди 175 години на 6/18/ януари 1848 година в Калофер.

Родени под знака на съзвездието Козирог, тези велики творци също образуват едно ярко съзвездие в небосклона на българската художествена литература.

Интересно също е, че и тримата завършват трагично своя жизнен път. И то доста млади. Загиват от куршум, независимо от чия ръка и при какви обстоятелства е изстрелян.

Сътвореното от тях обаче надживява времето, устоява на всякакви бури и хули, за да вълнува читателите от всички по-късни епохи. Те тримата и днес са сред първите измежду вечните имена в българската литература, а произведенията им са все така  актуални, съвременни  и ненадминати. Преведени са на десетки езици по цял свят.

 ЛЗЗ

175 години от рождението на ХРИСТО БОТЕВ

ГЕНИАЛЕН БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР, ПУБЛИЦИСТ И ПОЕТ ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА

    

„В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“

 „Българският народ не е в гроба на своето минало, а в люлката на своето бъдеще!“

„Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите.“

„Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.“

„Бог да прости умрелите за тяхното скотско търпение, а на живите ум и разум да дава.“

„Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.“

„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“

„Най-напред науките бяха малко, от които излязоха много хора, а днес много хора, от които излиза малко наука.“

 „Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“

… “ Ако турският потъпкан и измъчен народ се откаже от своя фанатизъм и без да обръща внимание на религиозните и националните разлики, които съществуват между него и нашия народ, поиска да се съедини с нас, ние сме длъжни да го приемем с открити сърца, без да гледаме историческата вражда, която се стреми да ни разединява.”…

Христо Ботев

    Христо Ботйов Петков е личност от планетарна величина! Той трябва да бъде мислен като величаво единство на перо и сабя, на талант и саможертва, на смърт и безсмъртие. Поет с гигантски талант – да беше французин, неговите стихове щяха да се изучават по целия сват, като тези на Юго. Революционер с дивен героизъм – да беше италианец, неговото име щяха да носят булеварди по цяла Европа…

Проф. Атанас Семов

ХРИСТО БОТЕВ

Двустранен дял животът ти поднесе:

поет да бъдеш и войвода храбър.

Ти съчета ги и в рояка звезден

тъкат ти ореол перо и сабя.

Ф. Мърквичка – чешки поет

160  години от рождението на АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

 „Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн!...“                             

„Пази боже сляпо да прогледа!“

„Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме….“

„Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?“                  

„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…“

„- Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух, че свирна машината, излизам – не можех да ти се обадя, – гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах подир него, па бяг, па тичане – остави се! Хеле по едно време, гледам, поспря се, и аз – хоп ! – та вътре. Един ми поизвика нещо сепнато – хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Кой да знае, че ще се връщаме пак назад. Унгарска работа!“.

„Бай Ганьо пътува“

„- Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… – И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – сред басейна.

Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата…

– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.“

„Бай Ганьо в Банята“

Алеко Константинов

145 години от рождението на ПЕЙО К. ЯВОРОВ

 ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

    Две хубави очи. Душата на дете
            в две хубави очи; - музика - лъчи
            Не искат и не обещават те...
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли!
Страсти и неволи
            ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
            не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли...
            Не искат и не обещават те! -
            Две хубави очи. Музика, лъчи
            в две хубави очи. Душата на дете...

Пейо Яворов