събота, 6 януари 2024 г.

ГЕНИЯТ - стихотворение на Йордан Борисов

 176 години от рождението на Христо Ботев

ГЕНИЯТ

 

„Аз мислено го виждах на тоз връх,

прострян и тръпен..

и от устни бледни

да схвана исках сетния му дъх,

да чуя стон последни.“

         Иван Вазов

 

Хоругвоносец, гений и поет –

Родината повика неговия стих.

И грейна най-сияйният куплет –

Светликът дивен на епичния жених.

Той двайсет бисери ни завеща,

Омразата на роба към врага до смърт,

Борба – за свята чест и Свобода,

Околчица – най-божият ни земен кът!

Тъга – родена в българско сърце!

Елегия – що приживе бе сам изпял!

Величие – събрало горести, печал!

 

                                  Йордан Борисов, брой 1/2024

Няма коментари:

Публикуване на коментар