НЕНАДМИНАТ МАЙСТОР НА РАЗКАЗА - 145 години от рождението на Йордан Йовков

145 години от рождението на Йордан Йовков

НЕНАДМИНАТ МАЙСТОР НА РАЗКАЗА

Йордан Йовков е недостижимият майстор на разказа в цялата българска литература.     

Роден е на 9 ноември 1880 година в с. Жеравна. Той е петото дете на Стефан Йовков и Пена Бойчова . Детските и юношеските му години преминават в родното място. Учи в Жеравна, в Котел и в София. Учителят по литература му предсказва бъдеще на писател.

Завършва Школата за запасни офицери в Княжево (1902 – 1904), като по време на обучението си публикува своите първи творба – стихотворения, а по късно – публицистика  и разкази.

Есента на 1904 година Йовков се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 година, когато е мобилизиран.

След края на войните настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в гр. Добрич. След като Добруджа е дадена  на Румъния, той минава нелегално границата и се установява във Варна.  Учител е във Варненската мъжка гимназия до есента на 1920 година, когато единодушно е избран за член на Съюза на писателите.

Заема различни длъжности в Министерство на външните работи.

Годините, прекарани по фронтовете войните, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъшното му творчество. В прозата му няма ожесточение, жестоки убийства, викове на омраза... Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите през 1917 и 1918 година два негови тома „Разкази“.  Той утвърждава трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.

В творбите си Йордан Йовков изследва темите за нравствените човешки стойности, за любовта, войната, патриотизма, красотата, трудностите на селския живот… Неговите произведения се отличават с ярки описания, дълбока психологическа проницателност и разбиране на човешката природа. Най-известните му сборници с разкази „Песента на колелетата“, „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“ и други се считат за шедьоври на българската литература. Сред най-забележителните му творби са „По жицата“, „Албена“, „Шибил“, „Земляци“. Те пленяват читателя с трогателните образи, със силата на българския дух и универсалните теми.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През септември 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Оттам на 30 септември изпраща последното си писмо до съпругата си Деспина Йовкова. Поради влошеното му състояние на 11 октомври е откаран в Пловдив и на 14 октомври е опериран по спешност в Католическата болница. Откриват рак на стомаха в напреднало, безнадеждно състояние.

На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в мащабен израз на народна любов и признателност.

Майстор на късия разказ, така наричат големия български писател Йордан Йовков. Около 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни произведения – на над 37 езика.

Йовковите творби изграждат един  привлекателен, интересен свят. Те имат специфично своя неповторима атмосфера. Това е атмосферата на времето, което Йовков изобразява  с неподражаемо художествено майсторство.  

 

ЛЗЗ