Катурна се Берлинската стена,
на милиони слънцето отнела,
а още няма в нашата страна
очакваната светлина в тунела.
Как искам да загърбим злите дни
и да започнем всичко от начало,
тъй както пролет дървеса, треви
забравят ледените зимни хали.
Но раните в душите ни кървят,
нанесени в сезонните обрати,
когато всеки стъпкан бе ни брат
и всеки без вина убит – побратим.
Издънки, на презрени светила
от нощите на лагерите страшни,
докопали се стръвно до властта
превръщат ни в добичета домашни.
И трябва дръзко, българино млад,
очите си широко да отворим,
и сложим край на този маскарад
засенчил на мечтите ни простора.
Кирил Божинов
Няма коментари:
Публикуване на коментар