ТАРАЛЕЖОВИ БОДЛИ - стихотворение от ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

Таралежови бодли.
Всяко докосване боли.
Всяка дума е камък,
всяка мисъл е стон.
Впримчен живот.
Настръхнали същности.
Разсъблечени души.
Примките на годините
белят слой след слой
от личностите ни.
Ставаме все по-голи -
като новородени.
Все по-зли...
Днес падат задръжките
на възпитанието,
на образованието,
на морала -
които са ни втълпили,
които сами сме изградили...
Рухва сградата
на човечността
и остава -
зееща уста...
И душа - таралеж.
Зъбите хапят -
от глад
и от скреж.
Бодлите бодат -
последен страж
на барикадата
пред времето.
Зад нея вече нищо няма.

Габриела Цанева, ЛЗЗ, бр.3/2016 г.

С НЕЖЕН ЦВЯТ - стихотворение от МИЛЧО ПРИСАДАШКИ

С нежен цвят градината ухае...
Къпят се дърветата в разгара!
Пчелните работнички не траят,
със жуженето слухът ни жарят.
 
Спрял на припек, горделив на пруста
и петелът весело подсеща,
че дошла е пролет златоуста
със прегръдка приказно-гореща!
 
Ко... Ко... Ко... от двора сипе гами;
в старата ни круша бий кълвача...
И с поклон пред веселите дами
с вещина люлее клон във здрача!
 
Само гарван някакъв сърдито,
от сайванта скръбно се обади:
глас запрати в огненото сито
и захвърли над горящи клади!
 
Ала туй не спря жарта да жари:
въглени да тлеят във лехите...
Да подгонят зимните кошмари!
Пролетно  да цъфнат дните сити!

Милчо Присадашки, ЛЗЗ бр.3/2016 г.
       

ПРОЛЕТНИ НАВЕИ - стихотворение от МАРИН НАЧЕВ

Вятърът люлее тънките тополи,
сякаш са девойки хванати в хоро,
само че са още вейките им голи.
Ала те все чакат нещо тъй добро!
Ала те сънуват ласкави повеи...
Закъсняла пролет – твоя дъх горещ!
Дай им твойта нежност – да растат със нея,
твойта необятност, буйния кипеж!
И душата моя, трепнала те чака,
за да литне в твоя викащ небосвод.
Пъпките на вяра да разцъфнат в мрака...
И дано узреят есента във плод!
Нека само чужди ледени вихрушки
да не ти навеят късни преспи сняг...
- Моя добра Пролет! Нека не откъснат
толкова изстрадан търсен цвят!...
 
Марин Начев, ЛЗЗ бр.3/2016 г.

БЕЗСМЪРТИЕ - стихотворение от БОЯН ИЛИЕВ

На Боян Ботев – загинал
в боевете при Сливница
 
Търчал ли си срещу врага без страх –
не ще те питам и недей ми казва.
От детството си още го разбрах –
знам Ботевата обич и омраза.
 
Но ще те питам нещо като мъж:
Ти първо либе имал ли си, драги?
Целунал ли си го поне веднъж?
Вкусил ли си от земните наслади?
 
Когато си зовял „Напред!”, „Ура!”,
спомни ли си за устните, лицето,
за пламналата в погледа искра,
любовен огън палнала в сърцето?
 
Не си, нали? Родината тогаз –
обединена, мощна и велика –
бе обладала твойта мисъл, страст
и за синовен подвиг те повика.
 
„Отиде си тъй рано, млад-зелен...” -
бе майка ти казала на Захария.
Не си изчезнал. Ти си жив във мен
и в храбрите войници на България.

Боян Илиев, ЛЗЗ бр.3/2016

СЪС „ЗЛОТО” В КОРКИНА - откъс от разказ на Йордан Христов

/със съкращения/

На селата от Станкедимитровска околия най-тежкият удар бе нанесен пролетта на 1956 г.  Тогава започна масовото коопериране на земята и добитъка. То постави началото на бурен миграционен процес, който отвори жива рана в сърцата на селските стопани.

Миграцията обезлюди много села. Разрушени бяха десетилетия изграждани икономически структури и взаимоотношения, доказали своята жизненост и полезност. И ако се връщам в спомените си към миналото, то е описвайки го, и извличайки поука, да предпазим себе си и потомците от евентуални нови грешки.

Имах лошия шанс пролетта на 1956 г., при създаването на ТКЗС в с. Коркина, като председател на ОР на БЗНС, да попадна в една работна група с небезизвестния Любен „Злото”, член на БКП, АБПФК. С прозвището „Злото”, са го удостоили неговите съпартийци, заради неугасващия стремеж всеки ден да прави злини на хората. А възможности за това му даваше служебното положение. Според мен, това прозвище напълно прилягаше на зловещата му личност. Той беше алкохолик, кльощав, прегърбен, със стиснати челюсти; гледаше изпод вежди с миши очи и с пистолет на кръста хвърляше бездарността, неграмотността и злобата си срещу хората. За „Злото” всеки сдружен земеделец бе опозиционер, враг и гад. „Вашта мамка земеделска! Сите сте фашисти и гадове, че ви изтребим до един” – често се заканваше той и думите му не оставаха без последици.

... Такова беше времето... Често истината, отстоявана от 100 души сдружени земеделци можеше да бъде унищожена от клеветата само на един редови член на Партията, още повече, ако той беше АБПФК.

 
Йордан Христов

ПРОЛЕТНИ ЦВЕТЯ - стихотворения от НАДЕЖДА ЦАНЕВА

Бяло кокиче върху снега –
разцъфтяло в студа, над леда.
Не издигай над преспи глава,
не е време, не бързай сега.

***

Люлякът пак разцъфтя. Пролет е.
Всяко черно дърво – с цветове.
Слънце грее – кристално небе.
Лято идва – животът зове.

***
Роза ухае. Пеперуда над нея лети.
Откъснеш ли я – ще те заболи.
Остави цветето – нека цъфти.
Мига само ти улови, запази.
 
Надежда Цанева, ЛЗЗ бр.2/2016 г.

НАВЪН Е ПРОЛЕТ - стихотворение от ДИМИТЪР БОЙНОВСКИ

Навън е пролет, а в душата – есен.
Решетките разсичат синевата.
Във мрачната килия лъх на плесен
и мислите потъват в празнотата.
 
В жестоко време дните ми минават.
Крачка, две и пак, и пак отново.
С вода и хляб само ме „гощават”.
Във самота линее мойто слово.
 
Навън е пролет, а в душата – есен.
Тежи ми майко, страшният затвор.
Отдавна съм забравил що е песен.
В сърцето – яд, в очите – гневен взор.
 
Димитър Бойновски, март, 1948 г.,
„Блага дума”, изд. „Петит”, Русе, 1998 г.
ЛЗЗ бр.2/2016 г.