Вече си помислихте, че е дошло времето за пиене на ракия, но преди да дойде това време, тя трябва да се свари. Започва се през месец юли, когато започват да зреят първите джанки, и когато те свършат, се продължава със сините сливи през август. Процесът завършва с варенето на гроздовите джибри през ноември и декември. Изобщо това е доста натоварен период за част от мъжете, които не ги мързи и предпочитат да си сварят домашна ракия. Е, и друго е чувството да сложиш на масата пред роднини и приятели шишето и да кажеш с гордост: „А сега опитайте от моята ракия.“
Това лято джанките и сливите родиха, и за мен започна производственият процес. Най-трудната част е събирането на материала. На тия години не е лесно да се стои клекнал и да се прави „здрасти“ с всяка джанка. Но аз това го правя от дете и не мога да допусна роденото да не се оползотвори и да се скапе. Събирам и се сетих как с дядо ми събирахме, и как той беше по-възрастен, и въпреки това една сутрин ми каза:
— Майка ти и баща ти направиха компотите и сега е наш ред да съберем остатъка от джанките за ракия.
Събираме, и аз му казах, че тази година джанките са родили добре и ще сварим доста сливова ракия. А той се засмя и вика:
— И гроздовата няма да е малко.
— Е, викам, още е рано да предвиждаме за гроздовата.
— Не е рано, и сега ще ти обясня каква селска хитрост сме измислили, за да прецакаме комунистическия тотален контрол над ракиеното производство.
Преди да вземат властта, казаните бяха частни и много хора си имаха в дворовете, или роднини се обединяваха и си купуваха общ, особено в лозарските райони на страната. Комунистите забраниха частните казани и ги събраха. Направиха във всяко село казанджийница със собственост на селската кооперация. От кмета се взема разрешително, което ти позволява да си свариш твоя материал на ракия. С това разрешително отиваш при казанджията и му се молиш да те включи в графика навреме, за да не ти прекипят джибрите. Изобщо сме на колене пред кмета и пред казанджията, които те следят да не свариш повече от разрешеното и евентуално да започнеш да продаваш и да подбиеш държавния пазар на заводската им ракия.
— Затова сега ние като сварим сливовата, която за предпочитане трябва да се превари, ще я сипем в гроздовите джибри и ще имаме двоен ефект. Хем ще преварим сливовата, и хем ще получим много повече гроздова, която е много по-ценна. По този начин избягваме преваряването, и за да не види казанджията колко сме сварили, искаме час за варене вечер, защото той си отива вкъщи да спи, а баща ти пренася дамаджаните със сварената ракия. На сутринта имаме само петнайсетина литра.
— Е, браво, че сте го измислили.
— Ами то българинът произвежда ракия от векове и много мрази да го ограничават, затова винаги ще измисли начин да си спаси ракията. И от мен да знаеш – пази се от промишлената им ракия. Ти виждаш, че нито аз, нито баща ти, нито някой от чичовците ти стъпва в кръчмата да им пие първо боклуците, и второ – кръчмарят да ни следи какво говорим като подпийнем и да ни докладва на милицията, ако плюем по властта.
— То това е добре, но в основата стоят тези дървета, които си насадил, за да има сега какво да събираме.
— Така е. Тази джанка баща ми я насади от такава, която имахме в старото село, и тя е почти на моята възраст. Сливите са много държеливи по принцип, а така също и черниците. Българинът като си построи нов дом, веднага си посажда на двора слива и черница, защото лятото поне за месец кокошките му се изхранват от черниците и джанките. А след 40–50 години ще има прекрасен материал за качета, каци и бурета от черницата. Знаеш ли, че на всяка нива имахме някакво плодно дърво? Като спрем за почивка или обяд под него, бяхме на сянка, а и си похапвахме плод. А когато жънехме, компотът от простата джанка ни спасяваше от жегата. Комунистите много се измъчиха, докато ги изкоренят, защото тракторите им трябвало да ги заобикалят.
Такива неща си говорехме с дядо ми, докато събирахме джанките. Не им беше лесно на дядо ми и на баща ми да прекарват джибрите и дървата до селския казан в края на селото, а аз сега съм много облекчен, защото казанът ми е в гаража и само трябва да го изнеса навън до огнището. Това е едно от положителните неща – че липсва тоталният комунистически контрол над живота на българина и в частност над ракиеното производство.
