ЗА „КРАТКИ СХВАТКИ“ НА КИРИЛ НАЗЪРОВ – анонс на Габриела Цанева

Басни за нашето време

Кирил Назъров е сред най-популярните съвременни български поети-сатирици – автор, който умее да превръща ежедневието в малки сценки, а човешките слабости в усмихнати поетични огледала. С книгите „Малокалибрени усмивки“, „Под вол теле“, „Сентенции без претенции“, „Рай за дяволи“ и „Искри в тъмата“ той отдавна е заел своето място в българската хумористично-сатирична традиция.

Но има нещо, което го отличава още по-ясно: той е един от малцината автори, които разработиха нов своеобразен жанр в българската поезия – малката басня.

Кратка, точна, игрива, но с характер. Миниатюра, която в няколко реда носи цял свят от наблюдения и констатации, илюстриращи ясна авторова позиция. Новата му книга „Кратки схватки“ (изд. gabriell‑e‑lit) е точно такава: сборник от кратки басни. Но не и малки. В тях има хумор и закачка; в тях човешката природа приема лицата на животни, предмети, стихии.

В тях има обществено поведение, народопсихология, обобщение и конкретика. Те звучат с онзи леко намигващ назъровски тон, който казва истината без да я натрапва.

Баснята е древна като изказ и начин на представяне на света, но Кирил Назъров й дава нова сила. Един от най-старите литературни жанрове, от Езоп през Лафонтен и Крилов, до Петко Р. Славейков, Стоян Михайловски и Банчо Банов, обичан от малки и големи, в „Кратки схватки“ тя се появява в съвременен, бърз, кратък, остро-сатиричен вид – жанр, който говори на езика на нашето време.

Композиционно, сборникът е изграден от две части, които ще представим с кратки щрихи.

Две от басните – два огледала

В първата част са представени сатирични стихотворения, сред които изпъкват „Правда и Кривда“ и „Куче влачи, диря няма“. Самите заглавия са разпознаваеми народни поговорки, които подсказват съдържанието.

Читателят, макар да предвкусва сцената и действащите лица, се оказва неподготвен за шеметното развитие на сюжета. Назъров превръща политическото „Днес“ в театър на вечния спор; спор, който започва с идеали и завършва с договорки. Баснята е едновременно смешна и тъжна, защото разкрива механизма на властта така, както го познаваме: шумен, хаотичен, безкраен, а понякога и привидно враждебен, докато зад кулисите се разбират „да не си рушат покоя“.

В „Куче влачи, диря няма“ политическата метафора е още по-остра: конгрес на „кучешката чест“, в който всеки иска да бъде лидер, а накрая избира най-удобния „Кучи син“, докато старите „овълчени помияри“ дърпат синджирите.

Баснята е смешна, но и болезнено точна – картина, която всеки читател разпознава без усилие.

Водовъртежи – лятото, което говори

Втората част на сборника е триумф на истинската „малка басня“ – сатирични краткостишия, които с няколко думи градят светове.

Започва с цикъла „Водовъртежи“ –  миниатюри, в които морето, реките, водораслите, рибите и блатата говорят с човешки гласове. Това са стихове, които носят духа на отминаващото лято – морските вълни, тихите води, рибешките амбиции, жабешките кавги, водораслови претенции и хипопотамски недоразумения. Лекота, хумор, езикова игра и едно намигване към сезона, който си отиде.

„Кратки схватки“ е книга за читатели, които ценят краткото, точното, усмихнатото слово. За онези, които вярват, че хуморът може да бъде критика, а миниатюрата – пълноценна поезия. За хората, които обичат да разпознават себе си в огледалото на баснята.

Книгата излиза до дни и ще бъде едно от най-ярките сатирични заглавия на сезона.

Редакционна статия

съвместна публикация със сп. "Картини с думи и багри"

Прочетете откъси от сатиричния сборник „Кратки схватки“ на Кирил Назъров – цикъла „Водовъртежи“, публикуван в брой 3/2026 на сп. "Картини с думи и багри"

ОБЩЕСТВЕНА ПОРЪЧКА - афоризми на Мая Цекова

Шарени черги тъчахме, сега по шарени закони вървим.

.

Моделираха го както си искат. Беше човекът тесто.

.

Строи се безконтролно, докато и последното зелено петно остане спомен, а контролът - оправдание.

.

Политическата уста дъвчи народа, докато народът не я задави.

.

Злото не идва само, не забравя да доведе и последствията.

.

Дойдат ли избори, обществените перални минават на извънреден режим - кирливите ризи са много.

.

Пред истинската любов коленичи и омразата.

.

Народът има право на избор, после задължението да плащаме за избора си.

.

Обществена поръчка - обществено начало, частен край.

.

Когато все те смятат за шаран - изпържи ги ти.

.

Героите не търсят сцена, постъпките им ги показват.

Бандитите търсят сянка - там ги крият.

.

Понякога зад най леките думи се крият най твърдите решения.

.

Любовта е като пълноводна река - не пита брега дали е готов да я поеме.

.

Обявят ли те за бита карта, усмихни се - играта още не е свършила.

.

Високият пост не издига простака, само го прави по видим.

.

Достойният живот оставя  дълга следа, а празните приказки - кратък шум.

.

Заспивам с идея за афоризъм, а сутринта той се събужда свеж и по-умен от мен.

У нас политическият боклук е възобновяем ресурс.

22.09.2026 г.

Мая Цекова

РАКИЕНО ВРЕМЕ – разказ на Христо Иванов

 

Вече си помислихте, че е дошло времето за пиене на ракия, но преди да дойде това време, тя трябва да се свари. Започва се през месец юли, когато започват да зреят първите джанки, и когато те свършат, се продължава със сините сливи през август. Процесът завършва с варенето на гроздовите джибри през ноември и декември. Изобщо това е доста натоварен период за част от мъжете, които не ги мързи и предпочитат да си сварят домашна ракия. Е, и друго е чувството да сложиш на масата пред роднини и приятели шишето и да кажеш с гордост: „А сега опитайте от моята ракия.“

Това лято джанките и сливите родиха, и за мен започна производственият процес. Най-трудната част е събирането на материала. На тия години не е лесно да се стои клекнал и да се прави „здрасти“ с всяка джанка. Но аз това го правя от дете и не мога да допусна роденото да не се оползотвори и да се скапе. Събирам и се сетих как с дядо ми събирахме, и как той беше по-възрастен, и въпреки това една сутрин ми каза:

— Майка ти и баща ти направиха компотите и сега е наш ред да съберем остатъка от джанките за ракия.

Събираме, и аз му казах, че тази година джанките са родили добре и ще сварим доста сливова ракия. А той се засмя и вика:

— И гроздовата няма да е малко.

— Е, викам, още е рано да предвиждаме за гроздовата.

— Не е рано, и сега ще ти обясня каква селска хитрост сме измислили, за да прецакаме комунистическия тотален контрол над ракиеното производство.

Преди да вземат властта, казаните бяха частни и много хора си имаха в дворовете, или роднини се обединяваха и си купуваха общ, особено в лозарските райони на страната. Комунистите забраниха частните казани и ги събраха. Направиха във всяко село казанджийница със собственост на селската кооперация. От кмета се взема разрешително, което ти позволява да си свариш твоя материал на ракия. С това разрешително отиваш при казанджията и му се молиш да те включи в графика навреме, за да не ти прекипят джибрите. Изобщо сме на колене пред кмета и пред казанджията, които те следят да не свариш повече от разрешеното и евентуално да започнеш да продаваш и да подбиеш държавния пазар на заводската им ракия.

— Затова сега ние като сварим сливовата, която за предпочитане трябва да се превари, ще я сипем в гроздовите джибри и ще имаме двоен ефект. Хем ще преварим сливовата, и хем ще получим много повече гроздова, която е много по-ценна. По този начин избягваме преваряването, и за да не види казанджията колко сме сварили, искаме час за варене вечер, защото той си отива вкъщи да спи, а баща ти пренася дамаджаните със сварената ракия. На сутринта имаме само петнайсетина литра.

— Е, браво, че сте го измислили.

— Ами то българинът произвежда ракия от векове и много мрази да го ограничават, затова винаги ще измисли начин да си спаси ракията. И от мен да знаеш – пази се от промишлената им ракия. Ти виждаш, че нито аз, нито баща ти, нито някой от чичовците ти стъпва в кръчмата да им пие първо боклуците, и второ – кръчмарят да ни следи какво говорим като подпийнем и да ни докладва на милицията, ако плюем по властта.

— То това е добре, но в основата стоят тези дървета, които си насадил, за да има сега какво да събираме.

— Така е. Тази джанка баща ми я насади от такава, която имахме в старото село, и тя е почти на моята възраст. Сливите са много държеливи по принцип, а така също и черниците. Българинът като си построи нов дом, веднага си посажда на двора слива и черница, защото лятото поне за месец кокошките му се изхранват от черниците и джанките. А след 40–50 години ще има прекрасен материал за качета, каци и бурета от черницата. Знаеш ли, че на всяка нива имахме някакво плодно дърво? Като спрем за почивка или обяд под него, бяхме на сянка, а и си похапвахме плод. А когато жънехме, компотът от простата джанка ни спасяваше от жегата. Комунистите много се измъчиха, докато ги изкоренят, защото тракторите им трябвало да ги заобикалят.

Такива неща си говорехме с дядо ми, докато събирахме джанките. Не им беше лесно на дядо ми и на баща ми да прекарват джибрите и дървата до селския казан в края на селото, а аз сега съм много облекчен, защото казанът ми е в гаража и само трябва да го изнеса навън до огнището. Това е едно от положителните неща – че липсва тоталният комунистически контрол над живота на българина и в частност над ракиеното производство.

05.09.2026 г.

Христо Иванов

ОСТАВАТ ДОБРИТЕ ДЕЛА И НАДЕЖДАТА – рецензия на Кирил Назъров

За “Безсмъртна надежда”, автор Елисавета Цветкова, изд. gabriell-e-lit, С., 2026 г.

След значителния успех на първата ѝ стихосбирка „Цветето на любовта“, Елисавета Цветкова представя на читателите своята втора книга със стихотворения „Безсмъртна надежда“ (Надеждата след залеза – безсмъртна надежда). В нея тя интерпретира ценни, но поизоставени днес морални и нравствени стойности като християнска доброта и смирение, човечност, скромност, истинско приятелство.

В първата ѝ стихосбирка преобладаваше темата за любовта в нейните различни измерения и проявления – към Бог, към любимия, към хората, към живота… И в новата ѝ книга мотивът за любовта обагря повечето от стихотворенията. Както и смисълът, философията на живота, обикновените човешки вълнения, действия, състояния… И най-накрая – кончината…

Това са дълбините, от които извират струите на нейното вдъхновение и талант. Откровението и искреността, чистотата и непосредствеността са същността и основните морални категории, които срещаме в поезията ѝ.

Наситени със сгъстена емоционалност и тънка чувствителност, лирична топлота и вълшебен блясък, стиховете ѝ внушават непринудено идеите и посланията на авторката – стремеж към добросърдечие, хуманност, честност, красота…

Не малка част от стихотворенията привличат интереса на читателя с умението на поетесата да пресъздава проникновено вълненията и състоянията на човешката душевност. Както и стихотворенията, в които изобразява одухотворено околната действителност – дървета, пейзажи, животни, птички.

Един от обикнатите ѝ художествени похвати е да задава въпроси:

Защо ли, защо ли, се питаме вечно?
Защо пак да свиваме в злоба юмрук?
Защо не погледнем приятел сърдечно?
Да можем на обич научим се тук.

Въпроси, въпроси, о много въпроси.
Въпроси различни без отговор много.
От де си? Какво си? Защо си? Защо си?
Въпросите наши са нашето лого.

„Въпроси“

Както всеки човек, така и тя си задава въпроси, които често се свеждат до смисъла на съществуванието и на осъзнаването – кои сме, какви сме, откъде идваме, къде отиваме…Различни въпроси задава към себе си, към другите, към Бог в стихотворенията: „Надпревара“, „Разпиляното съкровище“, „Къде си? „Голямото защо“, „Въпроси“, „Защо си“ и др.
Единствено в Библията тя намира точните и верните отговори на своите въпроси за смисъла на човешкия живот.

Въпросите и отговорите съвсем естествено са екзистенциални: защо сме родени, как ще преживеем времето, което ни е отредено на този свят, какъв е смисълът на съществуванието, кое е нашето призвание, осъзнаването кои сме, какви сме, откъде идваме, къде отиваме… И призовават за повече обич, човешка топлота, уважение към хората.

Лайтмотивът на стихосбирката е добротворството, вярата, смирението, любовта… И преди всичко зов за почит и любов към Бог и между хората! Нали Бог е любов. Бог е надеждата, упованието. Той ще те избави от болката, от мъката, от тъгата:

Когато мъката притисне
душата свита на кълбо
и се опита да потисне
във тебе зрънцето добро.

Шепти отново Бог надвесен:
“Защо не си при Мен, дете?
Не стой от мъката отнесен,
със Мене ще ти е добре!”

Когато мъката опита
надеждата да угаси,
стои тъгата в тебе скрита
и думи нямаш ти дори…

Тогава чуй, Исус те кани:
“Ела при Мен, не се бави,
аз ще превържа твойте рани,
ти лекия ми кръст вземи”.

Тогава мъката ще стихне,
тъгата няма да тежи,
ще можеш пак да се усмихнеш
и другите да насърчиш.

„Мъката ІІ”

Творчеството, литературата, пък и изобщо животът ни са стремеж към непрекъснато разширяване на познанията, към духовно извисяване. Истинският, пълноценният човешки живот е едно пътуване към съвършенството, което е присъщо единствено на Бог!

И в книгата „Надеждата след залеза – безсмъртна надежда“ този стремеж е логичен. Логичен е и мотивът за неизбежния край, за смъртта. Но и за възкресението:

Но ти си победена на Голгота
и твойта сила счупена е, знам.
Исус ще ни извика във живота,
когато се завърне с мощен плам.

„Неизбежна среща”

Всеки жив човек е смъртен. И никой не знае какво следва след залеза, както метафорично е озаглавила книгата си Ели. Но на смъртта тя не гледа като на някакъв трагизъм и драматизъм. Тя вярва в Библейската истина за състоянието на мъртвите, че това е само сън без сънища, очаква Второто пришествие на Христос, когато нашата земя ще бъде пресътворена и мъртвите ще бъдат възкресени, така както всичко това е описано в Свещеното писание. Това е преминаване от едно към друго космическо измерение.

Остават само следите. И най-вече добрите дела, които човек е сторил и завещава след себе си. И надеждата!

И тъй като надеждата у всеки човек е, че залезът е някъде далече, нека пожелаем на Елисавета Цветкова здраве, бодрост и вдъхновение за нови творби, за нови добри дела, за нови творчески висоти!

Кирил Назъров