Баща ми, Манол Цанев Доробанов, е
роден на 09.03.1908 г. в с. Червена вода, Русенско, където задършва и основното
си образование. Още от 14-годишна възраст се увлича от идеите на Александър
Стамболийски, тогава министър-председател на България, с възторг следи
провежданите реформи от земеделското правителство, чете, разпространява и
популяризира принципите на БЗНС сред младежите. През 1928 г. се жени за Стояна
Иванова Урвенска, останала сираче от двегодишна възраст. В младото семейство се
раждат две деца, момчета – Цаньо и Тодор. Препитават се от обработването на 50
дка ниви и 7 дка лозя.
През септември 1944 г. Манол Цанев е
секретар на новата общинска управа, а също и секретар на земеделската дружба в
с. Червена вода.
През 1945 г., обаче, след излизането
на Никола Петков от правителството, комунистите започват преследвания на
активни опозиционери. Баща ми многократно бе арестуван в ДС-Русе, на два пъти
го връщаха пребит до смърт у дома. През 1946 г. и 1947 г. бе изпращан в
концентрационни лагери – Ножарево и Росица, за по шест месеца, без присъда.
Единствената причина бе тази, че той вярваше в общочовешките ценности на
цивилизацията – свобода, демокрация, вяра, морал, собственост, взаимно
уважение, достойнство, ненасилие. Както той, така и мнозинството българи тогава
имаха безрезервно доверие в обединената опозиция, начело с Никола Петков и на
изборите за Велико народно събрание опозицията спечели 86% в селото, въпреки
гоненията, преследванията и насажданата страхова психоза. Апологетите на
диктатурата и техните въоръжени групи тук, за разлика от другаде, не успяха да
фалшифирицат изборните резултати.
След отнемане на имунитета,
арестуването, осъждането и екзекуцията на Никола Петков и забраната на
ръководения от него БЗНС се сложи край на всякакви демократични прояви. Настъпи
открит масов терор. Започна и насилствената колхозна епопея, съпътсвана с
неизпълними държавни доставки, постоянни привиквания в МВР, търкаляне в
бъчви... Често виждахме по улиците на селищата обикновени, скромни хора със
земеделски убеждения да вървят пред въоръжени представители на властта с
унизителни надписи на гърдите – „Аз съм кулак, аз съм народен враг”...
Всичко това предизвика ответна реакция
на самозащита. Манол Цанев не приемаше диктатурата, принудителното отнемане на
земята, униженото достойнство на хората. Около 1950 г. баща ми се свърза с
Цанко Иванов /Мечето/ - един от ръководителите на горянското движение в
Русенско, който след ареста на някои от ръководителите на Областен земеделски
център-1 вече бе в нелегалност. Първата им среща се състоя в Тетово, а по-късно
имаха и няколко срещи в околностите на Червена вода. Неусетно се създадоха две групи за подпомагане на горяните – на
по-възрастните и младежка група, чиято дейност баща ми отблизо следеше.
Участниците в горянското движение от
Червена вода се включват в общия план, в общите цели и дейност на горянството в
региона за създаване условия за организирана самоотбрана срещу настъпващия
терор. За отбелязване е, че ние нямаме извършени грабежи, нападения и
терористични актове. Ние нямаме убийства. Ние искахме да осъществим тук, в
България, същите права и свободи, на които се радваха хората от западните
демокрации извън т.нар. „желязна завеса”. Ние искахме прилагане и у нас на
Декларацията за правата на човека, приета от ООН през 1948 г.
На 29.04.1951 г., на връх Великден,
баща ми, Манол Цанев, бе арестуван и осъден на 16 години затвор... Тогава бях
арестуван и аз, бях съден в същото дело и осъден на 20 години затвор, но това е
друга история, аз бях млад...
Баща ми бе освободен в края на
декември 1962 г., след 11 години и 8 месеца, след като бе обходил почти всички
зловещи затвори по онова време – Русе, Стара загора, Шумен, Белене, Плевен,
Самоводене, Пазарджик, Огняново и други.
Затворите разрушиха здравето му и...
три години след завръщането си, той почина.
На 11.12.1965 г. той склопи завинаги
очи, без да може да види резултата от двадесетгодишната си борба за свобода,
демокрация и достоен живот. Той не дочака разпада на терористичната система,
която го уби, която в глобален мащаб умъртви хладнокръвно, планомерно и жестоко
СТО МИЛИОНА НЕВИННИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА в името на идеали, от които по-късно се
отрече...
Кому беше необходимо всичко това?!...
Тодор Цанев, ЛЗЗ бр.4/2018, /38/
Няма коментари:
Публикуване на коментар