събота, 7 август 2021 г.

ПИСМО ДО МОЯ СИН - стихотворение от Георги Заркин

Раздели ни съдбата лиха в час злощастен

и храмът ни семеен в прах тя разруши.

И само раната ми е свидетел безпристрастен –

немилостиво и безспирно все кърви.


Макар да съм затворен като птица в клетка

и дните си като пшеничени зърна броя,

аз пак честит съм с чест и съвест чиста –

в съня ми камъни надгробни не тежат.


Не укорявам никой, не тая и злоба

в беда че съм оставен, синко, насред път.

Ще стигна пълзешком и сам до гроба,

за да опра в земята-майка гръб.


Ако не ти се отдаде велик да станеш

то ще те моля, скъпи синко, не скърби –

по-прекрасно е човек да си останеш,

но истински човек. И българин бъди!


Георги Заркин

Георги Атанасов Заркин  е  роден  през 1940 г. в с. Бели Искър, Самоковско. Дълги години е журналист във в. „Земеделско знаме“. Пише чудесни стихове, но по времето на тоталитаризма не му е позволено да ги печати.

За антикомунистическа дейност е хвърлен в затвора.

Поетът Георги Заркин по най-жесток начин е убит в Пазарджишкия затвор на 7 август 1977 г.

ЛЗЗ


Няма коментари:

Публикуване на коментар