НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Съблече расото с ясен ум
и тръгна по житейския друм.
Като бог кръстоса меч и пищов
и роди се родолюбивия зов.
Беше сам, от добро потекло,
но за малко време стотици закле,
завъртя тихо това колело
и на робите даде криле.
След пет века от пепелта
България възкръсваше бавно
и засвети надеждна врата,
и образа на минало славно.
Не за мъст, за свобода
зовяха твоите думи красиви
и вяра до вяра в една съдба
сплитаха и мъртви, и живи.
И твоят български дух величав
на Империята зашлеви шамар
актуален и днес – жива сплав,
на народите приказен дар.
Във времето в бързотека крилат,
прелиствало войни и несрети,
твоят Дух, събрал брат със брат,
като пример за обич ще свети.
Маргарита Нешкова,
брой 1/2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар