ЩАСТЛИВАТА ПОТРЕБНОСТ ДА БЪДЕМ ТУК
Самотността на
щастието е дръзко упование, че то въобще се е случило.
Ровя се в
позабързаната си същност да си обясня неговото съществуване и дали то се е
завряло някъде дълбоко в мен. Много неразбиране срещам в това си търсене на
нещото, което да обясни моето щастие. Въобще не се опитвам да търся неговото
научно съдържание, навярно защото то трудно ще ми помогне в усещането за
неговото обяснение.
Така и не
успявам да открия обяснение нито в препълнените с хора улици, нито в
безгрижността на реенето на птиците, нито в тишината на селските калдъръми.
Неговата прикритост е мъчително постоянна при своето пребиваване в моята
същност. А тя, същността ми, е поизвървяла път, по който често се е препъвала и
падала, чувствала се е пребита от търсене на случайни неслучайности, оставала е
потопена от дръзка незначителност… Но въпреки всичко е продължила да ми служи и
да ме пази от недодялани персони.
***
Не знам дали
същността ми е щастлива, когато е смирена, или когато търси боен вик, но тя все
така упорито издирва своята щастлива самота – носител на вързопи с празнота.
Обладаност от
това да чувства своята доброта е нейната най-голяма пълнота.
Същността
обича да бъде обичана и тогава е най-щастлива. Тогава тя е там, в онзи странен
полет, когато може да извърши и убийство, и възкресение. Тогава и любовта е
щастлива, тогава и самотата на безгрижието е най-блажена.
Понякога
погледът попада в някаква мъглива самота и помътнява, друг път е в призрачна
яснота и пак е в търсене на нещо, което е част от онази щастлива самота.
Способността да откриваш това си състояние е може би онзи таен смисъл на
съзаклятието да бъдем щастливо способни да сме нужни и на онази забележителна
потребност да сме тук.
Не търсете
помощ в книгите, не търсете съветите на другите, не обръщайте внимание на
сложността на изречените думи – те няма да са ви потребни в тази щастлива
чувствителност, ако не намерите сили да приберете същността при себе си и да
заживеете в мир с нея.
Днес прибрах
моето същностно безгрижие, за да се опитам да го спася и опазя. Пазете щастието
от смъртта му – тя може да го отнеме по всяко време!
Венелин Терзиев
из "Щастие. Спомени за бъдеще", Венелин Терзиев, изд. gabriell-e-lit, София, 2025
сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар