ДИСКОРДИЯ И КОНКОРДИЯ - поезия на Илияна Кръстева

ДИСКОРДИЯ

 

Безличните обезумяват, накичени с гримаси на омраза. Безмълвният

им Вик ужасен е, като в картината на Мунк, когато ражда „талантливи“

съдници тълпата. Изпепеляват с наръч сухи съчки, върху мокра клада

Разумния човек, последният в звеното Homo. О времена, о нрави жалки!

 

O, sancta simplicitas! - разбиращо, но с упрек Ян Хус се произнася.

Димът тъй безнаказано поглъща бялата препаска, косата пламва.

На факел заприличала, главата клюмва, а тялото завързано се мята.

Животът не достига, в безличие живял ли си и в сянката на сивотата.

 

Различия в безличието? WANTED! Но вместо да ги търсим, докопахме Лъжата,

която обвини пък Истината, че Тя безспорно е Лъжата. Неоснователни са

всякакви различия, пледираше Лъжата. Но вярвайте в Истината! В нещо вярвайте,

за Бога, братя! Безверието губи същността на спора, коя е Истината, а коя - Лъжата!

 

Дискордия, Ерида? Все едно е как се казваш, Богиньо ти раздорна, хаосна. Разпали

Троянската война със Златната си ябълка. Нелепо помъдряваме, като съперници в спора

за богатствата. Времето честно ще отсъди. Смъртта и без аршин ни шие дрехата по

мярка. Везните сама накланя ги Съдбата: Беззаконие или ред? Личността или тълпата?

 

НАЛЕЙ МИ ОТ ТЪГАТА

 

Налей ми от тъгата. Обречени, очите ни сбогуват се.

Заключени зад четири стени в безсилие се мятат думите.

Присъдата на суетата е мимолетна, като фойерверките.

Да пием за съдбата на безумно смелите!

 

Налей ми от тъгата. Но нека да е истинска.

Вий в ъгъла притиснат – до невъзможност искрено.

Почувствай тежестта и – куршумено оловната.

И нека да горчи. По лесно се преглъща с болката.

 

Налей ми от тъгата. Във нея има само спомени.

Разлиствай ги и ги помилвай – голи и самотни са.

Понякога ще те откривам, Тъгочерпецо. Ще сядам

до прозореца. Налей ми пак тъга и малко обич.

 

НЕ ЗНАЕШ

 

Не знаеш укротената вълна

как гали привечер скалите,

как плиска се в брега сама,

като каторжник отброява дните.

 

Оставя в пясъка следи,

дълбае морското корито,

целува залеза и спи,

във залива на Афродита.

 

Не знаеш как на сутринта,

от порив страстен се събужда.

Във стремената на нощта,

препуска да догони утрото.

Илияна Кръстева

из "Дискордия и конкордия", Илияна Кръстева, изд. gabriell-e-lit, София, 2025