Басни за нашето време
Кирил Назъров е сред най-популярните съвременни български поети-сатирици – автор, който умее да превръща ежедневието в малки сценки, а човешките слабости в усмихнати поетични огледала. С книгите „Малокалибрени усмивки“, „Под вол теле“, „Сентенции без претенции“, „Рай за дяволи“ и „Искри в тъмата“ той отдавна е заел своето място в българската хумористично-сатирична традиция.
Но има нещо, което го отличава още по-ясно: той е един от малцината автори, които разработиха нов своеобразен жанр в българската поезия – малката басня.
Кратка, точна, игрива, но с характер. Миниатюра, която в няколко реда носи цял свят от наблюдения и констатации, илюстриращи ясна авторова позиция. Новата му книга „Кратки схватки“ (изд. gabriell‑e‑lit) е точно такава: сборник от кратки басни. Но не и малки. В тях има хумор и закачка; в тях човешката природа приема лицата на животни, предмети, стихии.
В тях има обществено поведение, народопсихология, обобщение и конкретика. Те звучат с онзи леко намигващ назъровски тон, който казва истината без да я натрапва.
Баснята е древна като изказ и начин на представяне на света, но Кирил Назъров й дава нова сила. Един от най-старите литературни жанрове, от Езоп през Лафонтен и Крилов, до Петко Р. Славейков, Стоян Михайловски и Банчо Банов, обичан от малки и големи, в „Кратки схватки“ тя се появява в съвременен, бърз, кратък, остро-сатиричен вид – жанр, който говори на езика на нашето време.
Композиционно, сборникът е изграден от две части, които ще представим с кратки щрихи.
Две от басните – два огледала
В първата част са представени сатирични стихотворения, сред които изпъкват „Правда и Кривда“ и „Куче влачи, диря няма“. Самите заглавия са разпознаваеми народни поговорки, които подсказват съдържанието.
Читателят, макар да предвкусва сцената и действащите лица, се оказва неподготвен за шеметното развитие на сюжета. Назъров превръща политическото „Днес“ в театър на вечния спор; спор, който започва с идеали и завършва с договорки. Баснята е едновременно смешна и тъжна, защото разкрива механизма на властта така, както го познаваме: шумен, хаотичен, безкраен, а понякога и привидно враждебен, докато зад кулисите се разбират „да не си рушат покоя“.
В „Куче влачи, диря няма“ политическата метафора е още по-остра: конгрес на „кучешката чест“, в който всеки иска да бъде лидер, а накрая избира най-удобния „Кучи син“, докато старите „овълчени помияри“ дърпат синджирите.
Баснята е смешна, но и болезнено точна – картина, която всеки читател разпознава без усилие.
Водовъртежи – лятото, което говори
Втората част на сборника е триумф на истинската „малка басня“ – сатирични краткостишия, които с няколко думи градят светове.
Започва с цикъла „Водовъртежи“ – миниатюри, в които морето, реките, водораслите, рибите и блатата говорят с човешки гласове. Това са стихове, които носят духа на отминаващото лято – морските вълни, тихите води, рибешките амбиции, жабешките кавги, водораслови претенции и хипопотамски недоразумения. Лекота, хумор, езикова игра и едно намигване към сезона, който си отиде.
„Кратки схватки“ е книга за читатели, които ценят краткото, точното, усмихнатото слово. За онези, които вярват, че хуморът може да бъде критика, а миниатюрата – пълноценна поезия. За хората, които обичат да разпознават себе си в огледалото на баснята.
Книгата излиза до дни и ще бъде едно от най-ярките сатирични заглавия на сезона.
Редакционна статия
съвместна публикация със сп. "Картини с думи и багри"
Няма коментари:
Публикуване на коментар