Заваля дъжд и дърветата закапаха
закапаха.
От нагорещената
земя се вдигна пара,
а хората
заприличаха
на птици,
които не могат
да летят.
Тежат, вкопани в тротоара.
Надежда Александрова Цанева
събота, 17 септември 2022 г.
ДЪЖД - поезия от Надежда Александрова Цанева
петък, 16 септември 2022 г.
СЕЛСКИ ЕСКИЗИ - поезия на Веселина Башова
***
трио овце блеят
в обора на село
чувствата ми са
с тиймбилдинг
в сенки под очите ми
***
жабешки кости
задвижват плътта
на ваканцията
белите ми дни
в червения клюн
***
голям двор
голямо куче
боята още
не засъхва
по надеждите ми
Веселина
Башова
четвъртък, 15 септември 2022 г.
СПОКОЕН - стихотворение от Иван Селановски
ИВАН СЕЛАНОВСКИ
01.03.1931 - 14.09.2022
И моят сетен ден във вечността ще свърши.
И леден вихър – сетно уморен;
безщадно клона на живота ми ще скърши
до дънера, безшумно повален!
Но мойта лира, знам, ще бъде дълговечна.
И вихри, нивга, няма да сломят!
Че във нея има жар, любов и скръб човечна,
че в нея има вяра – дух крилат!
Разголва смело мрака с тайните зловещи,
където кървав, безпощаден свят;
бе стегнал хищно във зъбчатите си клещи
на Нацията най-прекрасния й цвят.
Поезия такава, вярвай, не умира...
В душата нежна е камбанен звън!
Звъни, звъни... О, моя неспокойна лира,
събуждай ти, заспалите, от сън!
Спокоен в дните волни тленно ще изстина,
оставил свидна рожба – огнен стих!
И върху гроба ми ще никне ДЕТЕЛИНА,
че младостта – на нея посветих!
Иван Селановски
ТВОЯТ ОГНЕН СТИХ ЩЕ ЗВЪНИ ВИНАГИ, ПРИЯТЕЛЮ! И ЩЕ БУДИ ДУХОВЕТЕ НИ...
ПОКЛОН!
редакционна колегия на в. "Литературно земеделско знаме"
15.09.2022
понеделник, 12 септември 2022 г.
ЛЯТО - стихотворение на Милка Пешева
Свети лятото, задъхано
от труд и радост.
Люлее плодовете
огрени от слънце и младост.
Родено от звездопад и земята
го приспива тихо Луната.
Лято, превило гръб от урожай,
от синева - море до безкрай.
Сред слънце и узрели жита.
обичано от птици, деца…
Прегърнало благо любовта,
сбогуваме се с тебе с тъга…
Милка Пешева
събота, 10 септември 2022 г.
СЕЛСКИЯТ ПАСТИР - стихотворение на Стоян Михайлов
Запомних тоз човек
с душа широка,
спокойствие и непринуден чар...
От утрото,
в познатата посока
със стадото си волен господар!
Въртеше гега
като царски жезъл –
пристъпваше след чанове и звън...
А дълъг ямурлук,
със кант извезан,
бе къщата му – спътница навън.
Той с кучетата
се прочу далече –
като заклети бяха му бойци!
С тях
доста вълча кръв изтече –
пасяха сладко кротките овци.
Но най-дълбоко
ми в сърце остана
на тоз пастир магичния кавал...
Лежиш привечер
с мъка разпиляна,
а слушаш го с душа забогатял!
Отминаха
години оттогава,
днес в селото овцете се броят...
А тоз пастир
с кавала си остава,
на детството ми свършека изпят!
Стоян Михайлов
петък, 9 септември 2022 г.
ДЪРЖАВАТА УМИРА - стихотворение на Харалан Недев
Безброй деца отгледа.
и в нощните тъми,
пред лампичката бледа,
чеизец им стъкми…
Децата днес ги няма.
Не чуй се вкъщи реч.
По таз Земя голяма
са някъде далеч…
В съсипана държава,
с изгаснала жарава,
едва животец тлей.
И този спад не спира!
Държавата умира
и гроб пред нея зей!
Харалан
Недев
четвъртък, 1 септември 2022 г.
200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДОБРИ ЧИНТУЛОВ - редакционна статия
Роден на 1 септември
1822 г.
Умира на 27 март 1886 г.
Добри П. Чинтулов е виден български възрожденец – поет,
композитор, педагог, духовник…
 |
| Добри Чинтулов |
Наред с всеотдайната си педагогическа работа,
той развива и широка обществена и културна дейност. Най-голямото му постижение и
заслуга са неговите вдъхновени стихотворения-песни, които бързо се
разпространяват и имат съществена роля за пробуждане на националното съзнание и
копнеж за свобода у българския народ. Голяма част от тях са директен призив за
бунт, за борба за национално освобождение.
Роден е в град Сливен през 1822 г. До 16-ата си годишнина прекарва в родния си град, където поради липса на българско, посещава местното гръцко училище. Баща му е много беден и не е бил в състояние да издържа финансово по-нататъчното учение на будния си син. Добри Чинтулов сам се заема с образованието си и през 1838 г. заминава за Търново да учи. Смогва да се самоиздържа едва за около шест месеца, като е и слугувал. След това заминава за Букурещ, където учи около година и половина при учителите братя Христиди. По-късно Чинтулов отива в Одеса, след като Захарий Княжески му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите. За пътуването му спомага Димитър Диамандиев от Сливен, живеещ в Браила. Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва Околийското училище в Одеса, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която завършва за шест години.
През 1850 г. се връща в България. Получава много добро образование за онова време и се посвещава на педагогическа работа. От 1850 до 1858 учителства в Сливен, след което отива в Ямбол като главен учител и учителства там до 1861 г. През 1861 г. Сливенската община го повиква пак в Сливен, където отново става главен учител и учителства непрекъснато до 1871 г.
През тази година е избран от Сливен за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав.
След завръщането си от Цариград Чинтулов учителства още около 3 години и сам напуска учителското поприще поради проблеми със зрението.
Умира в Сливен на 27 март 1886 година.
Роден е в град Сливен през 1822 г. До 16-ата си годишнина прекарва в родния си град, където поради липса на българско, посещава местното гръцко училище. Баща му е много беден и не е бил в състояние да издържа финансово по-нататъчното учение на будния си син. Добри Чинтулов сам се заема с образованието си и през 1838 г. заминава за Търново да учи. Смогва да се самоиздържа едва за около шест месеца, като е и слугувал. След това заминава за Букурещ, където учи около година и половина при учителите братя Христиди. По-късно Чинтулов отива в Одеса, след като Захарий Княжески му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за българите. За пътуването му спомага Димитър Диамандиев от Сливен, живеещ в Браила. Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва Околийското училище в Одеса, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След това постъпва в семинарията, която завършва за шест години.
През 1850 г. се връща в България. Получава много добро образование за онова време и се посвещава на педагогическа работа. От 1850 до 1858 учителства в Сливен, след което отива в Ямбол като главен учител и учителства там до 1861 г. През 1861 г. Сливенската община го повиква пак в Сливен, където отново става главен учител и учителства непрекъснато до 1871 г.
През тази година е избран от Сливен за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав.
След завръщането си от Цариград Чинтулов учителства още около 3 години и сам напуска учителското поприще поради проблеми със зрението.
Умира в Сливен на 27 март 1886 година.
ЛЗЗ
Абонамент за:
Публикации (Atom)