КОЗИРОЗИ, НО НЕ КУРИОЗИ - редакционна статия

 

СЛУЧАЙНО ИЛИ НЕ, В НАЧАЛОТО НА МЕСЕЦ ЯНУАРИ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИ ГОДИНИ СА РОДЕНИ ЕДНИ ОТ НАЙ-ЗНАЧИМИТЕ БЪЛГАРСКИ ТВОРЦИ НА ХУДОЖЕСТВЕНОТО СЛОВО

Алеко Константинов и Пейо Яворов се появяват на бял свят на една и съща дата. А. Константинов е роден преди 160 години на 1 (13) януари 1863 година в Свищов.

П. К. Яворов е роден преди 145 години на 1 (13) януари  1878 година в Чирпан.

Христо Ботев е роден преди 175 години на 6/18/ януари 1848 година в Калофер.

Родени под знака на съзвездието Козирог, тези велики творци също образуват едно ярко съзвездие в небосклона на българската художествена литература.

Интересно също е, че и тримата завършват трагично своя жизнен път. И то доста млади. Загиват от куршум, независимо от чия ръка и при какви обстоятелства е изстрелян.

Сътвореното от тях обаче надживява времето, устоява на всякакви бури и хули, за да вълнува читателите от всички по-късни епохи. Те тримата и днес са сред първите измежду вечните имена в българската литература, а произведенията им са все така  актуални, съвременни  и ненадминати. Преведени са на десетки езици по цял свят.

 ЛЗЗ

175 години от рождението на ХРИСТО БОТЕВ

ГЕНИАЛЕН БЪЛГАРСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕР, ПУБЛИЦИСТ И ПОЕТ ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА

    

„В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“

 „Българският народ не е в гроба на своето минало, а в люлката на своето бъдеще!“

„Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите.“

„Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.“

„Бог да прости умрелите за тяхното скотско търпение, а на живите ум и разум да дава.“

„Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.“

„Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“

„Най-напред науките бяха малко, от които излязоха много хора, а днес много хора, от които излиза малко наука.“

 „Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…“

… “ Ако турският потъпкан и измъчен народ се откаже от своя фанатизъм и без да обръща внимание на религиозните и националните разлики, които съществуват между него и нашия народ, поиска да се съедини с нас, ние сме длъжни да го приемем с открити сърца, без да гледаме историческата вражда, която се стреми да ни разединява.”…

Христо Ботев

    Христо Ботйов Петков е личност от планетарна величина! Той трябва да бъде мислен като величаво единство на перо и сабя, на талант и саможертва, на смърт и безсмъртие. Поет с гигантски талант – да беше французин, неговите стихове щяха да се изучават по целия сват, като тези на Юго. Революционер с дивен героизъм – да беше италианец, неговото име щяха да носят булеварди по цяла Европа…

Проф. Атанас Семов

ХРИСТО БОТЕВ

Двустранен дял животът ти поднесе:

поет да бъдеш и войвода храбър.

Ти съчета ги и в рояка звезден

тъкат ти ореол перо и сабя.

Ф. Мърквичка – чешки поет

160  години от рождението на АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

 „Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн!...“                             

„Пази боже сляпо да прогледа!“

„Идеали! Бошлаф! Личното наше земно доволство – ето идеала, който трябва да преследваме….“

„Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?“                  

„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…“

„- Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух, че свирна машината, излизам – не можех да ти се обадя, – гледам, нашият трен потегли. Бре! Килимчето ми! Та като фукнах подир него, па бяг, па тичане – остави се! Хеле по едно време, гледам, поспря се, и аз – хоп ! – та вътре. Един ми поизвика нещо сепнато – хеке-меке- аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето, нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Кой да знае, че ще се връщаме пак назад. Унгарска работа!“.

„Бай Ганьо пътува“

„- Гледай… Яла, боже, помози… Хоп!… – И се хвърли във въздуха, изкриви краката си на кравай и – бух! – сред басейна.

Снопове вода бризнаха нагоре и се посипаха по главите на вцепенените от учудване немци: вълнисти кръгове отскочиха от центъра към краищата, преляха зад басейна, хлътнаха пак назад и когато водата подир няколко секунди се утаи и избистри, всякой от находящите се в банята можеше да види уморителните жестикулации на бай Ганя под водата…

– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.“

„Бай Ганьо в Банята“

Алеко Константинов

145 години от рождението на ПЕЙО К. ЯВОРОВ

 ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

    Две хубави очи. Душата на дете
            в две хубави очи; - музика - лъчи
            Не искат и не обещават те...
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли!
Страсти и неволи
            ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
            не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
            Душата ми се моли,
            дете,
            душата ми се моли...
            Не искат и не обещават те! -
            Две хубави очи. Музика, лъчи
            в две хубави очи. Душата на дете...

Пейо Яворов

СКРЕЖ - стихотворение на Надежда Цанева

Скреж покри дърветата.
Уморени заспаха.
Сняг заваля
и съвсем побеляха.
Някога тичах
под тях –
бях
с кучето си - лай и смях...

Днес съм сама.
Скреж покрива лицето ми –
снежинките стават сълзи...
Сълзите замръзват –
като сърцето ми. 

Заскрежена
и жадна съм,
осланена...

Сляпа капка -
вървя между преспите
и брезите –
бяла съм,
сливам се
с тях.

Затварям очи.
А снегът все вали и вали...
Както преди –
когато превръщахме
скрежа в звезди...

                                   Надежда Цанева

брой 4/2022

СРЕД БЯЛОТО БЕЗМЪЛВИЕ - стихотворение на Харалан Недев

Простор!

Планинска тишина!

Едно величие неизразимо

във бяла светлина

блести с вълшебство

несравнимо,

с кристална белота!...

Стоя опиянен

с очи просторите обгърнал.

Стоя безмълвен,

възроден и окрилен.

Природата с душа

прегърнал тоя хубав земен ден!

 

                     Харалан Недев

брой 4/2022

ТРИ НОВИ КНИГИ - рецензия на Маргарита Нешкова

На премиерата на Алманаха „Под лъчите на слънцето“ ми подариха три поетични книжки в издаването на които има пръст нашата уважавана колежка Дарина Цветкова - член на Съюза ни от самото му учредяване, сега и председател на Художествено-творчески клуб – Зверино. На две от книжките тя е редактор, а това са: „Изповед” на Стефчо Василев и „Пъстро герданче“ на Иванка Колева. На третата книжка с поетична проза – „Абсурдите на новото време“, от Иванка Гьонова е направила компютърната обработка.

„Абсурдите на новото време“ е седмата книга на Иванка Гьонова, родена  през 1948 г. в с. Очин дол, община Мездра. 

Живее в с. Зверино, където е и член на ХТК „Факел“. Творбите ѝ са пропити с ярка гражданска позиция и протест – актуална критика на днешния агресивен ден, на самозабравилите се управници, на войната:

„Няма как да нямаме проблеми,
ще си ближем цените солени,
за единия хляб насъщен
ще тича всеки ден намръщен,
че политиците си имат друг интерес –
власт, пари…
Земята може в огън да гори.
Избори им дай –
ще се надбягват до безкрай!...“ 

„На всичкото отгоре – и война,
жестока, братоубийствена
в съседна нам страна….“
„Потоци от изплашени хора,
отчаяни търсят спасение….“
„Украинците са богат и борбен народ.
Трудно се унищожава вяра и род….“

Авторката не крие, че е живяла преди промените добре и съвестта й е чиста, защото на никой не е сторила зло. В книгата е отделила много място на нейни роднини, приятели, съграждани от Зверино като Иванка Драганова, Христина Цветкова, Борис Кръстев и др.; на Костадинка Иванова от гр. Мездра, на бай Георги от с. Лик, на мама Божка от гр. Пловдив и др.

 

„Пъстро герданче“ на Иванка Колева е единствената й за сега стихосбирка. За Колева Дарина Цветкова споделя: “Иванка е един много добър човек: отзивчив, милостив, състрадателен и най-вече весел. Тя не изпада в отчаяние в трудни ситуации, а се бори да ги превъзмогне. Винаги е готова да откликне и помогне и на друг човек в беда, затова е и незаменим другар… Има доста стойностни, бих казала, знакови за нея стихотворения.

И четем:

“…има истина една –
България е най-красивата страна!
Няма по красива
от българската ни шевица,
Няма по-игрива
от българската ръченица. 

Преселени от някъде в света,
България втори дом зоват.
Възхваляват нашата земя,
играят нашите хора.” /”Българка”/ 

* * *

„Горда съм,
че името на Ботевата майка нося,
и по български се трудя, а не прося.
Гордея се със българската ръченица
и на Добруджа със златната пшеница,
песни български, че пея
и в прегръдките на Стара планина живея.
Горда съм,
че българка съм се родила,
родолюбието на дедите наследила.“

„Изповед“ от Стефчо Василев е втората му поетична книга. Той е роден през 1952 г. в с. Игнатица. Живее и твори в с. Зверино. Стихосбирката се издава със спонсорството на община Мездра. Стихосбирката е сърдечна, интимна любовна изповед; звучна и тъжна лирика за упадъка на българското село, в която очарователни природни картини  и хора с родолюбив дух, като този на автора, носят вяра и оптимизъм, че българският земен рай ще се възроди отново.

Цитирам:

„Зимен вятър пак мъгли подкара
и на конче с тях играй,
аз се връщам от далеч, забравен
и прегръщам роден край.
Спи гората с оредяла шума,
през баирите се спуска мрак…
Връхлетя ме мисълта куршумна:
Ах! Не е тъжен тоз шубрак!” 

“Сянка в небесата – облаци безспир.
Залюля се гъста, горска шир…
Птиците лудуват в утринния полуздрач
и дочува се отнейде песен на косач.
В клоните развени вятърът играй –
край, ти мой, забравен, мой обичан край!“  

На добър час и на тримата автори, в тяхното дръзновение и творчество! Здраве и късмет…

Маргарита Нешкова, брой 4/2022

ПЕТКО СЛАВЕЙКОВ - ОСНОВОПОЛОЖНИК НА БЪЛАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА - статия на Кирил Назъров

 195 години от рождението на Петко Р. Славейков

17.11.1827 – 1.07.1895 

Петко Славейков е роден на 17 ноември 1827 във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията. Майка му, Пенка, умира при раждането, а той е спасен по чудо. Дядото на Петко Славейков е от Банско. Заради убийството на турчин, който го принуждавал да го пренася на гръб през река Глазне, е принуден да избяга и се преселва в Търново.

Петко учи в местно килийно училище, а после – в Свищов в прочутото училище на Васкидович и Христаки Павлович.

На 16 години вече учителства в родния си град.

За да изрази недоволството на българското население от гръцките владици, написва сатиричното   произведение „Прославило се Търново със славни гръцки владици“, в което остро ги изобличава. Творбата сериозно разбунва духовете в старопрестолния град. То става повод да бъде преследван от гръцките владици, където и да се установи. Възрожденецът обикаля почти цяла днешна северна България като даскал, разпръсквайки светлината на просветата и културата. Навсякъде  върши общонародна работа – събира фолклорни материали, просвещава населението и т. н. Това изиграва голяма положителна роля за запознаването му с бита,  езика и фолклора в различните области на страната. Обиколката му в различни краища допринася за дейността му като фолклорист и строител на българския език.

Петко е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.

Петко Рачов Славейков е основоположник на българската възрожденска литература и публицистика. Първите му книги са издадени през 1852 година –  „Смесена китка“, „Песнопойка“ и „Басненик“.  Като творец върхът на неговия гений е поемата „Изворът на Белоногата”, в чиято основа е народно предание. Тя е написана през 1873 година и самата чешма, на която е кръстено произведението, съществува и се намира в покрайнините на град Харманли.

Петко Славейков е и първият български автор на басни, като превежда и адаптира към българската действителност чужди автори. Възрожденецът е незаменим и със своята издателска дейност. Огромна и много важна е работата му по списването и издаването на всички вестници, поддържали духа и волята за свобода на българите. Негов е сатиричният вестник „Гайда“ (1863-1867 година), най-авторитетното и широко разпространявано издание на Славейков е вестник „Македония“. Първият му брой излиза през 1866 година. През 1872 година е спрян от властта след публикацията на статията „Двете касти и двете власти“, а самият му издател е арестуван. Издава двата вестника по време на престоя си в Цариград, заедно със списанията „Читалище“ (1872 – 1873 година), „Звънчатий Глумчо“ (1873 година) и „Костурка“ /1874 година/, първият хумористичен вестник „Гайда“, първото списание за деца „Пчелица“, първото списание за жени „Ружица“… Той е един от първите преводачи на Библията, преводач на Езоповите басни.        

Славейков е първият новобългарски поет-лирик, автор на стихотворения за деца, педагог и учител, фолклорист и познавач на цялото ни народно творчество, като специално внимание отделя на пословиците и поговорките, които събира през целия си живот.  Той е изключителен общественик, дейно участва в борбите за българска Екзархия. След Освобождението заедно с Петко Каравелов създават Либералната партия,  ненадминат оратор.   Бил е председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко правителства. 

Едно от най-популярните произведения на Петко Славейков е поемата „Изворът на белоногата“, написана през 1873 г. Образът на Гергана е събирателен образ на българката. В него е концентрирана силата на духа ѝ, обичта ѝ към родината,  към родния  край, към родителите и любимия Никола, към красотата на българското село. Поемата събира всички онези неща, които Славейков е сметнал, че биха могли да обединят и събудят българския народ в дните преди последните борби за свобода. 

Петко Рачов Славейков е виден общественик, поет, просветен деец, публицист, издател на едни от най-важните и четени вестници за възрожденския български народ, както преди освобождението, така и след възстановяването на българската  държава.

Кирил Назъров, брой 4/2022

ЦВЕТИСТАТА ПОЕЗИЯ НА РАЗЦВЕТНИКОВ - статия на Кирил Назъров

 125 години от рождението на Асен Разцветников

Роден е в с. Драганово, Великотърновска област на 2.11.1918 г., в семейството на учител. Завършва гимназия във  В. Търново и право в Софийския университет.

Асен Разцветников е надарен със самобитен поетичен талант. Започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“. Първата си стихосбирка „Жертвени клади“ издава през 1924 г. Тя отразява Септемврийските събития от 1923 година.

След септемврийските си балади, поетът преживява криза, в която се отразяват разочарованието и неговата болезнена свръхчувствителност. Подобна криза преживява и след 09.09.1944 година. Като изход от мрачните предчувствия и черни мисли Разцветников започва да пише за деца и през 30-те години на миналия век се отдава предимно на творчеството за деца. Издава няколко книги с гатанки, стихотворения, залъгалки и приказки. Става любимец на малките читатели.

Изявява се и като отличен преводач от старогръцки, френски и немски език. Широката култура, яркият поетически талант, неговата етичност и деликатност в отношенията правят Асен Разцветников една от най-значимите фигури в българската култура. Но по времето на политическа партизанщина и натрапване на литературната посредственост той е недооценен.

Кирил Назъров

СВЕТАТА НОЩ

Тиха нощ, свята нощ!

Спи покрит с пъстър пош   

младенец златокъдър и свят,   

а над него родители бдят.

Спи Ти, скъп младенец!

Тиха нощ, свята нощ!

Пръв овчар тъмнокож   

чу как вред над повя, планини  

чудна ангелска песен звъни:

Божий син се роди!

Тиха нощ, свята нощ!

Божий син, светъл вожд -  

твойта ясна усмивка в нощта 

ръси мир и любов над света.

О, Спасителю благ!

Йозеф Мор

Превод: Асен Разцветников

БУДИТЕЛИ - стихотворение на Любен Лалов

Поклон пред Вас, будители народни,

пазители на българският дух.

На Вас дължим години благотворни.

Събуждахте заспалият ни слух…

 

На Вас дължим слово, памет, вяра,

оцелели в трудност и беди,

че Вий рушихте иго черно,

нерадост, тъмнини…

 

Поклон пред Вас, будители достойни,

учители, апостоли, светци…

 

                               Любен Лалев, брой 4/2022