ЛЮБОВЕН ВЕНЕЦ ЗА СВЕТИ ВАЛЕНТИН - поезия

 

ЛЮБОВЕН ВЕНЕЦ ЗА СВЕТИ ВАЛЕНТИН

съвместна публикация със сп. "Картини с думи и багри"

ИМА ТАКАВА ЛЮБОВ

Има такава любов,
родена край извора чист,
от погледи нежни.
От изгрев лъчист,
родена в Балкана,
сред тучни ливади
и безкрайни поля.

Родена по тлаки и седенки,
по сватби и сборове
и по комшийски беленки,
във млади туптящи сърца.
В погледи пламенни,
в чисти и ведри лица –
Има такава любов!

Любен Томов

ВЪПРОСИ

Питаш ме, защо те любя –
отговори точни нямам.
И да печеля и да губя,
обичта е храм за двама.

Питаш ме, защо те искам –
отговори ясни нямам.
И ме връхлитат мрачни мисли,
че това е тест за дама.

Питаш е и пак ме питаш –
дишам и заради теб живея.
В нощите и в дните скиташ,
а аз те чакам пак на кея!

Стефчо Василев

ГЛАСЪТ НА ЕВА

Сърдечен, звучен райски глас
по телефона ме събуди
и в утринния летен час
ме плисна с цвят на пеперуди.

Часовникът за миг поспря,
за миг, с търпение изстрадан,
че много дни очаквах тя,
сърдечно да ме изненада.

Дали бе обич то – не знам,
или бе шепот от нагона,
но от подобен глас Адам
от рая нявга бе изгонен.

Отказа се от него сам
и този свят с любов зачева.
Без рая можеше Адам,
но не и без гласа на Ева.

Кирил Божинов

ПО ВЯТЪРА ПОЗНАХ…

По вятъра познах, че вече идваш.
Парфюмът ти ме лъхва изведнъж.
По песента на славея и бръшляна,
по люшналата се на хълма ръж…

По вятъра познах, че ще те видя.
По залеза поруменя от свян.
По шепота на капките в герана,
по тръпката на кръшния ти стан.

По вятъра познах, че пак ще дойдеш.
Немирникът не даде ми покой!
Така припряно блъскаше вратата,
гласът му чувах, жалбата: “Не стой!”

И полетях като стрела по пътя,
ръцете си в прегръдка да плетем…
На никого не ще те, блян, отстъпя,
чела не ще пред завист да сведем!

Пенко Керемидчиев

ЛЮБЕНЕ С ВЯТЪРА

Съблечи ми душата,
до голо я съблече
и аз ти позволих.
За миг не се поколебах,
когато дръзко в нея влезе
и риза крепостна разкъса.

Новородена, чувствах се спасена.
Отново вярвах в без началото
на всичките начала.
Ако това е Любовта, не е ли тя
до болка беззащитната фиеста,
с която ти и аз сме сътворени?

Покълнали пшеничени зърна,
от нивата Господня. Мигновение…

Дарина Цветкова

МОЯТА ЛЮБИМА

Моята любима, мила,
излъчва нежност, доброта.
Очите й череши живи
светещи зеници – красота!

Мила, мила и чаровна –
енергия с вълшебна сила
прелива в моята душа.

Където и да бъда пея,
за нея мисля и живея.
Моята любима, мила,
вълшебна сила е стаила.

Манчо Йончев

НЕБЕ, ПОКРИВ И ПЪТ

Любовта е бездънна. И без покрив е тя.
Тя душата ми пълни с нежни слова.
И очите и пълни с образа твой.
Тя покой не признава, нито застой.

Любовта звездолика в мене живее –
не е тъжна, самотна, тя за тебе копнее,
тебе вижда насреща, дори когато
я застигне покой и светкавичен блясък.

Любовта е в сърцето, в душата, в очите.
Тя върви редом с мени и за тебе се все пита.
Търси пътя към теб и надежда тя търси,
ти за нея небе си, и покрив, и път…

Райна Минкова

ЛЮБОВ И ВИНО

Видях те! Н масата остреща
чаша с вино вдигна и така
покани ме на първа среща,
на първа, ала пламна любовта.

В стомаха пърхат пеперуди,
в очите мълнии огнени искрят.
Във валса втурнахме се като луди
и водопади от вино течът…

Наливам пак и пак да пием
вино и обич, жадни за наслада
с целувки телата да покрием,
опиянението да ни е награда.

Дори на нашите години
живот ни два любовта.
Чашите да горе напълни ни!
Наздраве! Любов и вино, ръка в ръка!

Рени Арсенова

МОЛИТВА

Чуй Боже моята молитва,
че нося рана от стрела,
когато любовта ми литва
нагоре с влюбени крила.

За Обич истинска се моля,
каквато аз сама ще дам
и пак сърцето си ще стоя
на жертвено-любовен храм.

За теб до брачното ми ложе
ще свети обредно свещта
и всичко свято ще положа
да бъде чиста Любовта.

О, Боже, обред ще ти дам,
пази Любовния ми храм!

Дора Дякова

ЛЮБОВТА

Душите са й дом и я има
в толкова различни времена.
Приказно-чудата и незрима,
след пълнолуние посяла семена…

Сломява канари, сразява воли.
С дух от птица по-крилат.
Не вехне щом искрено се моли.
Всеки пристан й е близък и познат.

Засята сред човеци и сред твари,
за всички – доброта е и надежда.
От враговете сторила другари –
глухите да чуят; сляп – проглежда!

Маргарита Нешкова

подбор Маргарита Нешкова

бр. 1/2024

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2024

ГЕНИЯТ - стихотворение на Йордан Борисов

 176 години от рождението на Христо Ботев

ГЕНИЯТ

 

„Аз мислено го виждах на тоз връх,

прострян и тръпен..

и от устни бледни

да схвана исках сетния му дъх,

да чуя стон последни.“

         Иван Вазов

 

Хоругвоносец, гений и поет –

Родината повика неговия стих.

И грейна най-сияйният куплет –

Светликът дивен на епичния жених.

Той двайсет бисери ни завеща,

Омразата на роба към врага до смърт,

Борба – за свята чест и Свобода,

Околчица – най-божият ни земен кът!

Тъга – родена в българско сърце!

Елегия – що приживе бе сам изпял!

Величие – събрало горести, печал!

 

                                  Йордан Борисов, брой 1/2024

КАМЪЧЕТАТА НА МАРГАРИТА НЕШКОВА - рецензия на Кирил Назъров

 Маргарита Нешкова е известна като талантлива авторка на гражданска, социална, лирична поезия и проза. В цялото ѝ творчество присъства  както съвременната действителност, така и живота на обикновените трудови хора през недалечното минало – стремежите, вълненията, болките и страданията им. Преобладаваща тематика и проблематика в нейното творчество е съвременната българска действителност – тъжните  картини на разруха и опустошение, на грабеж и безнаказаност, на социална несправедливост… 

С новата си стихосбирка „Камъчета“ поетесата изненадва приятно читателите с хумористично-сатирични стихотворения и епиграми.

В нашето забързано и динамично време кратките форми във всички литературни жанрове навлязоха на мода: късите разкази, фрагментите, миниатюрите и пр. в прозата; размисли по различни теми и проблеми  в публицистиката; кратките стихове, епиграмите и афоризмите в сатирата…

Хубав пример в това отношение си остават великолепните „Ситни, дребни като камилчета“ на Трифон Кунев.

По принцип сатирата изобличава лични и обществени слабости, недъзи и пороци с цел отстраняването им. Тя може да бъде остра, бичуваща… Сатиричните творби могат да не са толкова смешни, дори въобще да  не са смешни, но са изобличителни. Художествените средства за изобличението може да се степенуват – от леката ирония  до  злъчния сарказъм. 

В този дух са хумористичните и сатирични стихове и епиграми на М. Нешкова Те  осмиват, атакуват и заклеймяват човешки пороци, уродливи явления в нашата действителност. Осъждат ги. Сатиричните  камъчета на авторката най-често са насочени към изобличаване на най-натрапчивите недъзи на нашето време: корупция, стремеж към лично облагодетелстване, безхаберие, морална деградация, политическо лицемерие и хамелеонство, безскрупулни боричкания за власт и надпревара за трупане на пари и богатства…

Ето само няколко примера:

РАБОТОДАТЕЛ

Бъдете
тъй добри –
работете
без пари!

ОПОНЕНТИ

Пред камерите
ще се плюем адски.
Останали сами – ще се
прегърнем братски.

х  х  х

Всякаква деморализация
някои наричат демокрация.

РОМСКО ВЪЗМУЩЕНИЕ

Защо ни укоряват
и напразно вдигат врява?
Имаме си убави дечица –
цяла броеница…
Учим ги на труд:
да тършуват там и  тук
из чанти и джобове
на бабички, на блейки
из трамваите, по пейки…

х х х

Подготвя се за депутат –
стегна торбите
с лъжите…
И даже сложи феса.
Все на някой ще хареса.

х х х

Севдалина,
моя слънчева любима,
ти защо потърси друг?
Малко ли ти бе, че имаш
моя мъжки груб юмрук?

Такива са сатиричните стихове в „Камъчета“ на Маргарита Нешкова.

Пожелаваме успех на новата книга, а на авторката – да не изоставя сатирата и с още по-силни сатирични камъчета да уцелва точно виновниците за недъзите в нашето общество.

Кирил Назъров

ЧОВЕК – АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ХАЙКУ В САЩ - редакционен анонс

Пред читателя е антология на българското хайку.

Поетите, които са написали тези произведения, се разделят доста ясно на две групи: тези, чиято кариера се е състояла предимно през двадесети век, и тези, които са писали предимно през двадесет и първи.

Случайно или не, аз и Джим Кейшан участвахме в основаването на Българския хайку клуб през 2000 г.: точно на разделителната точка и на двете групи. Първата група пише хайку преди влиянието на интернет; хайку дейността на втората група е до голяма степен белязана от него.

Характерно за първата група е, че имат по-малък достъп до информация за хайку; може би затова са подходили към формата с пълна авторска свобода, както е обичайно в литературата, независимо от литературната форма. Втората група, от друга страна, проявява ориентация, породена от излагането на интернет. Практиката на тази група е доминирана предимно от хайку културата, съсредоточена в английския език.

Всяко изкуство и литература служи за изразяване на идеи, включително хайку литературата. Когато избирах стихотворения, основната ми задача беше да разгледам тези идеи и да ги подбера въз основа на тяхната оригиналност и емоционална дълбочина. Постоянно имах предвид двата критерия, вече определени от Башьо: „поетична истина“ и „допълнително значение“ (метафора).

Когато определях формата на хайку се придържах към основния стандарт за културен обмен, предписан от Между-народната P.E.N.: „всички форми са универсални, всички култури са равни“. Което означава, че смятах за хайку форма от 5-7-5 срички със задължително спазване на институцията на „поетичен лиценз“, която позволява на всеки автор да адаптира формата към своите изразителни нужди.

Ясно е, че японските културни стереотипи, като senryū, kigo или shasei не могат да бъдат решаващи при разглеждането на българското хайку, особено след като тези стереотипи не са част от дефиницията на хайку в Япония, а повече или по-малко представляват естетически тенденции, характерни за различни културни политики (например senryū изобщо не съществува в епохата Башьо, kigo е маргинална техника и дори самият термин haiku произхожда много векове по-късно).

Колекцията включва 75 автора, представени с по едно хайку. Възрастта на авторите варира от 14 до 80 години, докато времето за създаване на определени хайку е около 1200 години (благодарение на едно хайку, изключително важно, но повече за това – по-късно).

Бих казал, че тази сбирка с българско хайку ясно откроява трите най-ярки характеристики на българските автори, а именно анимизъм, митология и традиционализъм, а веднага след това въображението и живописността на израза.

Българската култура, подобно на японската, е „култура на сърцето“.

В този смисъл българското хайку се различава от това, което обикновено смятаме за „западно хайку“, т.е. хайку, което е продукт на една рационална култура. Трябва също така да се отбележи, че България е най-старата съвременна европейска държава – основана през 681 г. от хан Аспарух – и българският народ и нация са творци на култура: кирилицата, създадена в утробата на ранносредновековната българска държава, която се простира на три морета, се използва днес от около 250 милиона души по света, които говорят предимно славянски и тюркски езици.

Затова не е изненадващо, че „език“, „азбука“, „писмо“ и „йероглиф“ са чести теми на българските хайку поети. Това са все черти на българската култура, които намират място в българското хайку и които го правят специфичен, а може би и място от особен интерес в днешното международно хайку.

 

Човек и добре
да живее, умира
и друг се ражда.

— хан Омуртаг (822)

 

Повърхностните критици, склонни към стереотипно мислене, не успяха да видят в хайку на този владетел трите идеи, които са присъщи на хайку: безкористност, прераждане и кръговрат на времето.

Това хайку е забелязано в известния Търновски надпис от поета Димитър Стефанов. Пътят му до днешните поети беше сложен: първо беше написан (изсечен) на древен български с руни върху кожа, след това преведен на гръцки („lingua franca“ от онази епоха) и издълбан в камък, и накрая преведен от гръцки на днешния български.

Щастливото обстоятелство, че е запазен е, че е написан от владетеля, така че е могъл да бъде изсечен в камък. Не знаем колко подобни записи върху кожа са изгубени. Интересното е, че в днешния български език той има 17 срички.

За първи път публикувах това хайку (на английски) в началото на века в един от първите броеве на японското списание Ginyu. В днешната българска литература има две форми: като 5-7-5 от Димитър Стефанов и като свободна форма от Едвин Сугарев.

 

Седем пъти дявол и седем пъти бог* –
отрова от лютиче потича по мъха
на средната линия на тялото ми

            —    Венелина Петкова

*Популярна българска песен на Васил Найденов.

Изразът и понятието гендай хайку (съвременно хайку) идва в България с 83 години закъснение, но българските поети пишат хайку, които по своя дух и характер са пълен еквивалент на най-добрите японски гендай поети. Символната плътност на хайкуто на Венелина Петкова много напомня на известното хайку на Канеко Тота и като че ли споделят една и съща емоция:

 

Японска слива цъфти в моето езеро:
синя акула плува навсякъде, сянката на тигър до нея
през градината толкова черна.

— Тота Канеко

 

В пантеона на българските хайку поети природата е върховно божество, а официалната църква е само рамка, в която се проявяват религиозните идеи. Много често обаче единението с природата няма нищо общо с официалната идеология на църквата. Въпреки това е интересно да се разгледа взаимовръзката между религиозните стереотипи и преклонението пред природата в българското хайку. Следните три хайку показват прекрасно тази връзка:

 

Пеперуда
прикована с карфица –
нова Голгота

             Димитър Стефанов

 

пълнолуние
бухалът на църквата
с ореол

                    Людмила Христова

 

Коледа
Луната дава половин пита
на самотници

                    Даниела Симеоновска

 

За разлика от западния хайку поет, който по правило се ограничава до индивидуалната си реалност, като единствена реалност, българският хайку поет като цяло няма такива ограничения. Ето защо хайкуто на българските хайку поети често е космогонично и по правило митологично. Митологичното измерение ще разпознаем в хайкуто на четиринадесегодишната Дария Георгиева, Силва Парушева поставя като свой поетичен фокус континентите, а хайкуто на Стефан Гечев е едно от любимите ми в този сборник:

 

ако погледна тъмнината
с празна усмивка
ще видя ли себе си?

            Дария Георгиева

 

Континентите
са корабокрушеници
в сълзата на Бога.

                 Силвия Парушева

 

Когато
камъните се събудят,
как ще се оправдаем?

                Стефан Гечев

 

Също така проявите на колективен дух са често срещани сред българските хайку поети. Оставям по-подробен преглед на този важен аспект за по-задълбочен и по-дълъг анализ и тук изброявам три интересни хайку само като пример:

 

Изричам думи
от устата на хиляди
предщественици,

             Никола Стойчев – Жнеполен

 

стара черга
езикът
на няколко поколения

             Зорница Харизанова

 

Стрела да метнем
сърцето на водача
да оживее.

                  Елена Диварова

 

За българското хайку остава много недоизказано. Надявам се този кратък преглед да бъде насърчение за читателя.

 

Димитър Анакиев, съставител

*

Това е първото масово представяне на българското хайку пред световната общественост.

Съставител и редактор на антологията, както и автор на предговора е Димитър Анакиев.

Редактор на американското издание е Джим Кейшиан. Ангологията е издадена на английски език в два формата – електронна книга и печатно издание, които ще се разпространяват и ще бъдат достъпни на „книгомашини“ по целия свят от най-голямото издателство в света за хайку и сродни форми на английски език: Red Moon Press, Уинчестър, Вирджиния, САЩ.

Сред представените творци, освен цитираните в статията, са вече познатите на читателите на в. „Литературно земеделско знаме“ Веселина Башова, Габриела Цанева /в ред. колегията на вестника/, Димитър Анакиев, както и известни български автори, сред които Блага Димитрова, Едвин Сугарев, Екатерина Йосифова, Елисавета Шапкарева, Лъчезар Селяшки, Петър Чухов, Рада Москова, София Филипова и много други.

Има идея по-късно да се осъществи второ, българско издание, което да включва 100 български хайку творци от различни поколения.

ЛЗЗ

сп. "Картини с думи и багри", бр. 1/2023

в. "Литературно земеделско знаме", бр. 1/2023

 

144 години от рождението на АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

Роден на 01.03.1879г. - Убит на 14.о6. 1923г.

 

„Аз ценя живота на човека не по изживените години, а по качеството и количеството на изпълненият дълг.“

  „Политическите котерии водят борба в името на материални блага. Това е борба за завладяване на държавната власт за превръщане на тая власт в средство за охрана и забогатяване за сметка на държавното съкровище. Има ли по-осъдително, по-престъпно по-пакостно от това?“                                            

Александър Стамболийски

ВОЙВОДАТА

Астралният му дух ни гледа, братя,

Лукавият прикрива се сред нас –

Единството погазва и разклатя –

Каинът е дошъл в среднощен час!

Съдбата кървава – Тиранът взе ни!

Антеят наш – вай-верният войник!

Надеждите сияйно озарени

догарят без призивния му вик.

Ъглите на безсмъртните идеи

раздират крамоли и бурен гняв…

Съюзът земеделски кой ще вдигне –

Титан е нужен с огнени слова!

Антей и Бог – Везувий да изригне!

Любим водач, оратор и осанка…

Борба за всяка личност и паланка…

                      Йордан Борисов

В ПАМЕТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ - стихотворения

АПОСТОЛЕ…

Апостоле, под портрета ти на сянка

днес много, много псевдобългари седят,

потънали в престъпна, тежка дрямка,

блажени сънища спохожда им сънят!

А други пък се мъчат в твойта рамка

/о, срам!/ над твоя образ да се извисят

и грачат като всяка черна вранка,

и правят опити и теб да опетнят.

И питам те, Апостоле, кажи ми:

ти мислил ли си, че след теб ще се родят

такива изроди неотразими,

които с дявола ще се сродят

и с пъклени дела неизброими

държавата за юдници ще продадат?!?

Харалан Недев

С ЛЮБОВ ДО СВОБОДАТА

Нагоре само ти вървеше.

Макар да бе отдавна на върха.

Но нашата душа държеше,

детенце, както майка, за ръка.

И след бесилото не спираш

нагоре да ни караш да вървим.

Бореца в нас да провокираш.

Но първо себе си да победим.

Да извървим и ние пътя,

по който до върха достигна ти.

Но не със злоба, с ум размътен.

С любов към Свободата се лети!

Тодор Билчев

ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ЛЕВСКИ

Когато февруари сняг натрупа

и бурята реве със злост навън,

рисува зимата картина –

бесилка с български безсмъртен син.

Зачуден спира вятърът и гледа –

не трепват ясните очи.

България изтръпнала и бледа

в робия тъне, пъшка и мълчи.

Докога, Родино, ще очакваш

нов Дякон в теб да се роди,

не е ли време да се позапретнеш

и не един, а с хиляди да ги родиш.

Години – вечност, винаги през февруари,

през фъртуни бурни, зимни студове,

като ехо от планинските върхари

за Свободата слиза Левски да умре.

                                     

Живка Танчева

ЛЕВСКИ

Теб майка те родила,

на народа син.

Ти всички ни зовеше, 

а беше един.

Бащината къща

тесничка била е,

а днес още никой

гроба ти не зае.

Бог ли те помоли

да му служиш вярно?

Народа твой в неволи

остави и в черно.

Дяконе, ти Левски,

кръста целувал с жар,

а България била е

твоя свят олтар.

По сокаци тесни

бродил си тогаз.

И бунтовни песни

пеел си за нас.

За народ поробен

млад живот дарил.

В часа си злокобен

Ти народа си любил.

Една звезда тогава –

знаме си сега. 

В нас ти жив остана,

а сам изгоря!

Милка Пешева

ДЯКОНЕ!

Сам дойдох пред теб да коленича,

за туй, че във сърцето си те нося…

Душата все във твоя свят наднича,

жив да е Духът ти, Бога прося!

Огънят ти бълва, не престава,

верую ти беше българската драма!

Слово имаш – пареща жарава,

Слушаме го и насита няма!

То не гасне – туй добре го зная,

защото ти не се побираш в рамка!

Виждаш ли на мъката ни края,

че народът от години нанка?...

Няма кой съня ни да прекъсне,

вярата му в бога да възкръсне,

та да види, че духът със вяра,

не попада в примката на Звяра

и не проси от друг милостиня,

и не губи от деди градено…

Горд народ е не затъналият в тиня,

а създателят на нещо възвишено!

Но му липсва Дякон да го води

с думи силни, като твоето слово,

за да чуе, че е имало войводи –

Свобода не идва на готово!

Днес няма с кой да те сравня,

а всеки с твоя лик се кичи…

Пред твоя гроб с венци, цветя

България коленичи!

                    

Петко Павлов

НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

За твоето залавяне, обесване,

за гроба ти, що никой не откри,

са писани и разкази, и песни,

легенди са измислени дори.

И аз не мога дума да добавя

към образа ти светъл, нито щрих.

Ще бъде вечно жива твоята слава

без моята песен и без моя стих.

Но ако аз за теб съм непотребен,

то ти за мен си тъй необходим

да продължа на времето по гребена

със твоя дух вовек неукротим.

Днес нужни са ми твоите очи,

да мога в упор грешния да гледам,

да го накарам в срам да замълчи,

щом пречка е за общата победа!

И кривиците всекиму да казвам,

но да сме пак в един и същи впряг,

да привлека за родната ни кауза

дори и него вчерашният враг.

И твоето тефтерче днес ми трябва,

в което си записвал всеки грош,

че аз броя стотинките за хляба,

а други плуват в блясък и разкош.

Жадувам днес за твоята република,

с мечтания от тебе висшеглас,

в която няма да сме само публика

без мнение и без реална власт.  

                            

Стоян Колдов

РЕКВИЕМ - стихотворение на Милка Пешева

Преходно време минава,

преходно време от дим.

Злото ни пак покорява,

съборило бащин комин…

Бродим слепи в застоя

с огради железни и гнет.

Падаме в сянка от зноя,

без да се вдигнем напред…

В прашните сухи полета

щурецът още немее.

Очакваме звездна комета

златни искри да разсее.

Кошарите още ни дебнат

от детство отминало, трудно.

Мъртвите учудени гледат –

пак време сурово и бурно.

Когато луната изгрее,

кървава, мрачна и зла –

вятърът тихичко пее

за мъртвите тук – без вина…

 

                    Милка Пешева