АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ - стихотворение от Пенко Керемидчиев

АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

Един народ, една душа – пленени
от образа ти пламенен и чист,
дълбоко скланят знамена зелени
с емблемата на детелинов лист.

Ела, развей пак знамената чисти
и поведи ни във неравен бой.
България и Янини грамади
след теб ще тръгне, вожде, в стегнат строй.

Че ти не мъст – усмивка й даряваш
и химна на разлюшкани жита.
Като Христос с доброто покоряваш,
с дълбок поклон очаква те света.

Че ти си къс от всяко наше знаме
и порив към борба за свобода.
Води ни през вода и огън, вожде,
не ще да трепнат горди знамена.

Ти хляб си наш. Светено вино. Слънце.
Надежда за измъчени села.
Води и хвърляй смело златно зрънце –
то дава на душите ни крила.

Сбери в юмрук редиците – твърди.
Очакват ни с отворени сърца
житните поля и хората във скърби,
с надежда по изтерзаните лица.

       Пенко Керемидчиев
брой 2/2019

ВЕКОВЕН СТОЖЕР - стихотворение от Боян Илиев

ВЕКОВЕН СТОЖЕР

От сто години дъб расте в полето,
в земята родна вбил дълбоко корен,
въздигнал яки клони към небето,
на бури и вихрушки  - непокорен.

Сечаха клон след клон от него злите хора,
но не сломиха устрема му да върви нагоре,
да бъде щит, надежда и опора
на българина, на орача морен…

Запомнил и погроми, и победи,
любим и днес на стари и на млади.
Ако не сте го виждали, о, късогледи,
качете се на Янини грамади!

Той гордост е за моята родина,
че няма друг такъв вековен стожер –
известен, тачен даже и в чужбина…
Благослови го да е вечен, Боже!
  
     Боян Илиев, 
брой 2/2019

ЛЮБЕН ТОМОВ НА 90 ГОДИНИ

НАШИ ЮБИЛЯРИ

ЛЮБЕН ТОМОВ – НА 90 ГОДИНИ

     Роден е в с. Калугерово, Софийско. Завършва гимназия в Ботевград и Педагогически институт в гр. Дупница. 40 години работи като учител с клас-квалификация и училищен инспектор. Учениците го помнят като добър педагог.        

     Установява се в гр. Ботевград и става негов знатен жител. 

   Започва да пише в зряла възраст. Създава добри творби, които са в резултат от богати впечатления, знания и жизнен опит.  Пише поезия и проза. Издал е осем самостоятелни книги, две от които са посветени на историята на Земеделския съюз. Като ученик е член на Никола-петковисткият младежки земеделски съюз, с което се гордее и до сега остава верен на земеделските идеи.  

     Издал е следните самостоятелни книги: стихосбирките - "Шесто чувство"; "Сънища наяве"; "И толкова вода изтече";  "Палитрата на листопада"; и в проза -  "Чекотинският манастир";  "Нашият род"; "Живот в три епохи"; "БЗНС в бившата Ботевградска околия". Съавтор е в няколко алманаха и сборници: "Градът с името на Ботев"; "Будни огнища"; "Ботевград с лице и дух"; "Детелина" – том 5-ти, където е в редакционната колегия; в двата сборника на Съюза на независимите български писатели издадени  през 2014 и 2015 г., на която организация е член и носител на почетния му орден за цялостно творчество. Почетен член е на литературен клуб “Стамен Панчев” Ботевград.

ЛЗЗ

ОБИСК

Аз бях на шестнайсет години,

бях ученик и запомних деня,

в който обискираха моята младост.

Той – блюстителят на реда,

търсеше позиви в моята

бедна квартира… И намери

листче от тетрадка с почерк незнаен.

И зачете словата опасни на глас.

“Кой ги написа?” – попита той строго. –

“И къде се намира? И защо ги разпръсна?”

Питаше, питаше той. Аз мълчах.

После с гняв ме отведе в участъка мрачен.

Разпитът продължи. Аз отново мълчах.

И това го вбесяваше.

А съветът учителски сетне реши:

ученик номер едно се изключва,

ученик номер две – със предупреждение

се наказва… Да помни!



Да, помня! Всичко запомних.

Бях едва на шестнадесет години…



Любен Томов 
брой 2/2019

ВМЕСТО НОВОГОДИШНО ОБРЪЩЕНИЕ - обръщение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

      Да посрещнем достойно тройно юбилейната за земеделската идея и земеделското движение 2019-та година!

През 2019-та се навършват 120 години от създаването на Българския земеделски съюз. В края на 19 век, на 28 и 29 декември 1899 г. в Плевен е свикат Първият земеделски конгрес.

През 2019-та се навършват 150 години от рождението на Цанко Бакалов – Церковски /роден на 16 октомври 1869, почитал на 2 май 1926 г./- поет, публицист, будител и основател на организираното земеделско движение в България.

През 2019-та се навършват 140 години от рождението на Александър Стамболийски. На 1 март 1879 г. в село Славовица се ражда може би най-големият български държавник  в нейната нова история. Той е политик от световна величина, ненадминат реформатор, водач на БЗНС. В периода 1919-1923 г. е министър-председател на България с правителството на БЗНС. Убит на 14 юни 1923 г. след извършването на деветоюнския военен преврат.

Да не забравяме тези светли личности и делото на техния живот! Да не оставим да повехне земеделската идея – най-живата, най-живителната и близка до сърцето на всеки човек!  Да не забравяме четирите свети думи:

МИР, ХЛЯБ, СВОБОДА, НАРОДОВЛАСТИЕ...

Живка Танчева, ЛЗЗ бр.4/2018, /38/

БАЩА МИ - статия от ТОДОР ЦАНЕВ

Баща ми, Манол Цанев Доробанов, е роден на 09.03.1908 г. в с. Червена вода, Русенско, където задършва и основното си образование. Още от 14-годишна възраст се увлича от идеите на Александър Стамболийски, тогава министър-председател на България, с възторг следи провежданите реформи от земеделското правителство, чете, разпространява и популяризира принципите на БЗНС сред младежите. През 1928 г. се жени за Стояна Иванова Урвенска, останала сираче от двегодишна възраст. В младото семейство се раждат две деца, момчета – Цаньо и Тодор. Препитават се от обработването на 50 дка ниви и 7 дка лозя.

През септември 1944 г. Манол Цанев е секретар на новата общинска управа, а също и секретар на земеделската дружба в с. Червена вода.

През 1945 г., обаче, след излизането на Никола Петков от правителството, комунистите започват преследвания на активни опозиционери. Баща ми многократно бе арестуван в ДС-Русе, на два пъти го връщаха пребит до смърт у дома. През 1946 г. и 1947 г. бе изпращан в концентрационни лагери – Ножарево и Росица, за по шест месеца, без присъда. Единствената причина бе тази, че той вярваше в общочовешките ценности на цивилизацията – свобода, демокрация, вяра, морал, собственост, взаимно уважение, достойнство, ненасилие. Както той, така и мнозинството българи тогава имаха безрезервно доверие в обединената опозиция, начело с Никола Петков и на изборите за Велико народно събрание опозицията спечели 86% в селото, въпреки гоненията, преследванията и насажданата страхова психоза. Апологетите на диктатурата и техните въоръжени групи тук, за разлика от другаде, не успяха да фалшифирицат изборните резултати.

След отнемане на имунитета, арестуването, осъждането и екзекуцията на Никола Петков и забраната на ръководения от него БЗНС се сложи край на всякакви демократични прояви. Настъпи открит масов терор. Започна и насилствената колхозна епопея, съпътсвана с неизпълними държавни доставки, постоянни привиквания в МВР, търкаляне в бъчви... Често виждахме по улиците на селищата обикновени, скромни хора със земеделски убеждения да вървят пред въоръжени представители на властта с унизителни надписи на гърдите – „Аз съм кулак, аз съм народен враг”...

Всичко това предизвика ответна реакция на самозащита. Манол Цанев не приемаше диктатурата, принудителното отнемане на земята, униженото достойнство на хората. Около 1950 г. баща ми се свърза с Цанко Иванов /Мечето/ - един от ръководителите на горянското движение в Русенско, който след ареста на някои от ръководителите на Областен земеделски център-1 вече бе в нелегалност. Първата им среща се състоя в Тетово, а по-късно имаха и няколко срещи в околностите на Червена вода. Неусетно се създадоха  две групи за подпомагане на горяните – на по-възрастните и младежка група, чиято дейност баща ми отблизо следеше.

Участниците в горянското движение от Червена вода се включват в общия план, в общите цели и дейност на горянството в региона за създаване условия за организирана самоотбрана срещу настъпващия терор. За отбелязване е, че ние нямаме извършени грабежи, нападения и терористични актове. Ние нямаме убийства. Ние искахме да осъществим тук, в България, същите права и свободи, на които се радваха хората от западните демокрации извън т.нар. „желязна завеса”. Ние искахме прилагане и у нас на Декларацията за правата на човека, приета от ООН през 1948 г.

На 29.04.1951 г., на връх Великден, баща ми, Манол Цанев, бе арестуван и осъден на 16 години затвор... Тогава бях арестуван и аз, бях съден в същото дело и осъден на 20 години затвор, но това е друга история, аз бях млад...

Баща ми бе освободен в края на декември 1962 г., след 11 години и 8 месеца, след като бе обходил почти всички зловещи затвори по онова време – Русе, Стара загора, Шумен, Белене, Плевен, Самоводене, Пазарджик, Огняново и други.

Затворите разрушиха здравето му и... три години след завръщането си, той почина.

На 11.12.1965 г. той склопи завинаги очи, без да може да види резултата от двадесетгодишната си борба за свобода, демокрация и достоен живот. Той не дочака разпада на терористичната система, която го уби, която в глобален мащаб умъртви хладнокръвно, планомерно и жестоко СТО МИЛИОНА НЕВИННИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА в името на идеали, от които по-късно се отрече...

Кому беше необходимо всичко това?!...

Тодор Цанев, ЛЗЗ бр.4/2018, /38/

ЗИМИНИ ГАТАНКИ - гатанки от КИРИЛ НАЗЪРОВ

Докато летим -    
рой след рой -    
бели пеперудки сме безброй…
Щом се дружно приземим, 
образуваме килим!
                            /икниженС…/ 
 
Яхнеш ли я ти-   
и там, и тук - 
по бял килим лети   
без грижи.
Ала по друг   
не може да се движи!
                           /анйеШ/
 
Огледало 
над езера, реки   
път е дало  
на кънки.
                         /деЛ/
 
Дрехи не облича,  
само тенджера за шапка слага.
Топлината не обича,  
но не може да избяга  
и се изпотява… 
Сетне бавно се стопява.
                          /кевоч неженС/
 
 
Докато е хладина  
Белчо е на планина.
Слънчо щом го напече,    
към морето потече.
                          /гянС…/

                           Кирил Назъров, ЛЗЗ бр. 4/2018, /38/

ХЪЛМЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО - стихотворение от НИКОЛА БЕЖАНСКИ

ХЪЛМЪТ НА БЕЗСМЪРТИЕТО
 
          На д-р Г. М- Димитров

 

Тук всеки се спира поклон да направи, 
а после си тръгва по-блед и смутен.
И кедрите стенат, привели върхари   
над черния камък смълчан и студен.
 
Но тръгнеш ли,  нейде в земята  
дочува се някакъв глас.
И силните думи напират в душата,  
и грабват те в своята власт.
 
И ти си усмихваш,  от силния порив
тъй властно за миг запленен,   
а после политаш високо нагоре, 
където се ражда небесният ден…
 
Тук всеки се спира поклон да направи 
и после си тръгва,   но вече щастлив.
А кедрите шепнат, привели върхари:
"Вдигни си главата! Гемето е жив!"

                Никола П. Бежански, политемигрант

    Хълмът на кедрите е възвишение край Вашингтон. Там са гробищата, където на гроба на Г. М. Димитров е издигнат паметник с дарения от български политически емигранти в САЩ и Канада.

    А след  рухването на комунистическия режим костите на Гемето са пренесени в България.