сряда, 24 юли 2013 г.

ИЗПОВЕД - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

Изповед
пред Земеделския съюз

В борбите ти живях и много страдах,
радвах се и пях,
на колене падах и се питах:
достатъчно ли чиста за идеите ти бях?
Със теб делих и първата си обич,
обричах ти деца, съпруг и дом
и зло вещаех, който дръзне
със мисъл зла да те скверни.
Не съм крадец и няма да те грабя,
не крий от мене мъдростта -
да мога с враговете ти да се преборя!
Не искам нищо друго да ми даваш
под своята благословена длан –
достойна за рода си да остана
и вярна да съм ти докрай.
Освен такава, друга участ нямам,
приеми ме с мойта простота,
такава, каквато животът ме направи –
да бъда друга аз не пожелах.

Живка Танчева,

„Цвилят гривести коне”, лирика, изд. „Библиос”, София, 2010 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар