Изповед
пред
Земеделския съюз
В
борбите ти живях и много страдах,
радвах
се и пях,
на
колене падах и се питах:
достатъчно
ли чиста за идеите ти бях?
Със теб
делих и първата си обич,
обричах
ти деца, съпруг и дом
и зло
вещаех, който дръзне
със
мисъл зла да те скверни.
Не съм
крадец и няма да те грабя,
не крий
от мене мъдростта -
да мога
с враговете ти да се преборя!
Не
искам нищо друго да ми даваш
под
своята благословена длан –
достойна
за рода си да остана
и вярна
да съм ти докрай.
Освен
такава, друга участ нямам,
приеми
ме с мойта простота,
такава,
каквато животът ме направи –
да бъда
друга аз не пожелах.
Живка
Танчева,
„Цвилят
гривести коне”, лирика, изд. „Библиос”, София, 2010 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 4(10), година ІІ, юли-август 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар