„За чиста и свята република”
Знам, че ти завиждат, Дяконе,
че имаш слава... сред вълци...
За тайни срещи в Едрене
и с Букурещките борци.
Живя между простосмъртни
без име и без тескере.
Сега си всред безсмъртни
и твоят подвиг не умре!
Онзи прескок над плета;
край Къкрина – покъртен,
беше крачка към смъртта,
но направи те безсмъртен.
Днес, хората са публика!
Сироти! Без цел и без Бог!
Де е твоята Република,
дето... ти беше Пророк!
Толкова години крача
все по същата земя...
Някога от болка плача.
Псувам, грача и виня!
Бил си днес сред Боговете?
От дядо ми това го знам.
Нека помнят синовете –
не ще те никога предам!
Васил Калфов, ЛЗЗ, бр. 1/2017 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар