понеделник, 20 февруари 2017 г.

ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ЛЕВСКИ - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

ВЪЗПОМЕНАНИЕ ЗА ЛЕВСКИ

Когато февруари сняг натрупа
и бурята реве със злост навън,
рисува зимата картина -
бесилка с български безсмъртен син.

Зачуден спира вятърът и гледа,
не трепват ясните очи,
България изтръпнала и бледа,
в робия тъне, пъшка и мълчи.


Докога Родино, ще очакваш 
нов Дякон в теб да се роди?
Не е ли време ти да се запретнеш
и вместо един, с хиляди да ги родиш!

Години - вечност, винаги през февруари,
през фъртуни, бури, зимни студове,
като ехо от планинските върхари
за Свободата слиза Левски да умре!

Живка Танчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар