вторник, 21 февруари 2017 г.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК - стихотворение от ЖИВКА ТАНЧЕВА

Не мога родния език да не обичам,
не мога да го заменя със друг.
Как мога с чужди думи мама да наричам
и да говоря поетично с тях.


На него съм се учила да сричам,
съзвучията дивни да редя,
във живия му ритъм багрите усетих
и детските си песнички изпях.
 
На тоз език аз бойки стихове изказах,
творбите на класиците четях,
народните умотворения изучих
и много святи истини разбрах.
 
Слухът ми доловили чужди думи
сред звуците на родната ни реч,
на бунт душата ми въстава
срещу чуждиците във родната ни реч!
 
Не мога родния език да не обичам
не мога да го заменя със друг,
не мога чужди думи в него да изричам,
не мога да не го опазя чист!
 
Живка Танчева, ЛЗЗ бр. 1/2017

Няма коментари:

Публикуване на коментар