петък, 24 февруари 2017 г.

БЕЗСМЪРТИЕТО - стихотворение от ПЕТКО ОГОЙСКИ

БЕЗСМЪРТИЕТО

Все тази жажда и свещен нагон
ме води към върха предречен,
на който в храма – Пантеон
по някакъв закон предвечен
пребъдват вече вековете,
безсмъртно смъртни богове...

Затуй превърнах тялото
в „превозно средство на духа”,
далеко вече е началото,
но – по-далече е върха...

И пак нагоре литва мисълта ми...
Но – там белеят кости и чернеят ями,
а в твърдите – за паметник – скали,
очакват гладни баладичните орли!..

Петко Огойски, ЛЗЗ бр. 1/2017

Няма коментари:

Публикуване на коментар