За “Безсмъртна надежда”, автор Елисавета Цветкова, изд. gabriell-e-lit, С., 2026 г.
След значителния успех на първата ѝ стихосбирка „Цветето на любовта“, Елисавета Цветкова представя на читателите своята втора книга със стихотворения „Безсмъртна надежда“ (Надеждата след залеза – безсмъртна надежда). В нея тя интерпретира ценни, но поизоставени днес морални и нравствени стойности като християнска доброта и смирение, човечност, скромност, истинско приятелство.
В първата ѝ стихосбирка преобладаваше темата за любовта в нейните различни измерения и проявления – към Бог, към любимия, към хората, към живота… И в новата ѝ книга мотивът за любовта обагря повечето от стихотворенията. Както и смисълът, философията на живота, обикновените човешки вълнения, действия, състояния… И най-накрая – кончината…
Това са дълбините, от които извират струите на нейното вдъхновение и талант. Откровението и искреността, чистотата и непосредствеността са същността и основните морални категории, които срещаме в поезията ѝ.
Наситени със сгъстена емоционалност и тънка чувствителност, лирична топлота и вълшебен блясък, стиховете ѝ внушават непринудено идеите и посланията на авторката – стремеж към добросърдечие, хуманност, честност, красота…
Не малка част от стихотворенията привличат интереса на читателя с умението на поетесата да пресъздава проникновено вълненията и състоянията на човешката душевност. Както и стихотворенията, в които изобразява одухотворено околната действителност – дървета, пейзажи, животни, птички.
Един от обикнатите ѝ художествени похвати е да задава въпроси:
Защо ли, защо ли, се питаме вечно?
Защо пак да свиваме в злоба юмрук?
Защо не погледнем приятел сърдечно?
Да можем на обич научим се тук.
Въпроси, въпроси, о много въпроси.
Въпроси различни без отговор много.
От де си? Какво си? Защо си? Защо си?
Въпросите наши са нашето лого.
„Въпроси“
Както всеки човек, така и тя си задава въпроси, които често се свеждат до смисъла на съществуванието и на осъзнаването – кои сме, какви сме, откъде идваме, къде отиваме…Различни въпроси задава към себе си, към другите, към Бог в стихотворенията: „Надпревара“, „Разпиляното съкровище“, „Къде си? „Голямото защо“, „Въпроси“, „Защо си“ и др.
Единствено в Библията тя намира точните и верните отговори на своите въпроси за смисъла на човешкия живот.
Въпросите и отговорите съвсем естествено са екзистенциални: защо сме родени, как ще преживеем времето, което ни е отредено на този свят, какъв е смисълът на съществуванието, кое е нашето призвание, осъзнаването кои сме, какви сме, откъде идваме, къде отиваме… И призовават за повече обич, човешка топлота, уважение към хората.
Лайтмотивът на стихосбирката е добротворството, вярата, смирението, любовта… И преди всичко зов за почит и любов към Бог и между хората! Нали Бог е любов. Бог е надеждата, упованието. Той ще те избави от болката, от мъката, от тъгата:
Когато мъката притисне
душата свита на кълбо
и се опита да потисне
във тебе зрънцето добро.
Шепти отново Бог надвесен:
“Защо не си при Мен, дете?
Не стой от мъката отнесен,
със Мене ще ти е добре!”
Когато мъката опита
надеждата да угаси,
стои тъгата в тебе скрита
и думи нямаш ти дори…
Тогава чуй, Исус те кани:
“Ела при Мен, не се бави,
аз ще превържа твойте рани,
ти лекия ми кръст вземи”.
Тогава мъката ще стихне,
тъгата няма да тежи,
ще можеш пак да се усмихнеш
и другите да насърчиш.
„Мъката ІІ”
Творчеството, литературата, пък и изобщо животът ни са стремеж към непрекъснато разширяване на познанията, към духовно извисяване. Истинският, пълноценният човешки живот е едно пътуване към съвършенството, което е присъщо единствено на Бог!
И в книгата „Надеждата след залеза – безсмъртна надежда“ този стремеж е логичен. Логичен е и мотивът за неизбежния край, за смъртта. Но и за възкресението:
Но ти си победена на Голгота
и твойта сила счупена е, знам.
Исус ще ни извика във живота,
когато се завърне с мощен плам.
„Неизбежна среща”
Всеки жив човек е смъртен. И никой не знае какво следва след залеза, както метафорично е озаглавила книгата си Ели. Но на смъртта тя не гледа като на някакъв трагизъм и драматизъм. Тя вярва в Библейската истина за състоянието на мъртвите, че това е само сън без сънища, очаква Второто пришествие на Христос, когато нашата земя ще бъде пресътворена и мъртвите ще бъдат възкресени, така както всичко това е описано в Свещеното писание. Това е преминаване от едно към друго космическо измерение.
Остават само следите. И най-вече добрите дела, които човек е сторил и завещава след себе си. И надеждата!
И тъй като надеждата у всеки човек е, че залезът е някъде далече, нека пожелаем на Елисавета Цветкова здраве, бодрост и вдъхновение за нови творби, за нови добри дела, за нови творчески висоти!
Кирил Назъров
Няма коментари:
Публикуване на коментар