На всеки пристан ще те чакам,
със хляб и сол на кей.
По-лесно с двама е нататък,
не се бави, братле, недей!
За друми трудни длан подай ми,
от мен десница поеми!
Тъй в подивелия безкрай
не сме сами, не сме сами!
Стефан Попстефанов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар