Съвсем безмълвен до скалата,
стои и пръска аромат
във пазвите на
планината,
със свое място в тоя свят.
Студ го тука не сразява,
ни гръм, ни бурите дори!
Той здравия си дъх раздава
на тия букови гори.
Пътник, в отдих спрял тъдява,
поема глътка здравина,
която здравеца раздава
сред тая вечна планина.
Харалан Недев
Обичам в знойно лято из полето
Да ходя бос след дъжд
сред ширналото се море, в което
полюшва се узряла ръж.
Да гледам макове червени,
на птичките да слушам песента
и глъчка на жътвари уморени,
работещи до късно вечерта.
На литналата сладкопойна чучулига
да се любувам на гласа,
на равното поле, в което
родих се и прекарах младостта.
Иван Белослатински
... че и ний сме дали нещо на светът
и на вси словене книга да четат ...
Иван Вазов
Столетия умната книга
народа ни духом въздига.
Макар и прокуждана,
тя пак го пробуждала –
с прочути книжовници,
с безсмъртни бунтовници
и техни следовници…
Книгата Паисиева
старателно преписвана
била е светлик, а
и днес е велика...
Да, книгата има история славна,
но всичко било е отдавна…
Днес тъне в праха и в тъгата
по старото време, когато
била е почитана,
била е прочитана…
Под тежкото бреме
на смутното време
притулва се нейде из дъното –
измачкана, влажна, прегъната…
Очаква и днес интерес,
мечтае пробуда, прогрес.
Злощастната българска книга!
Е, стига!...
Но питам се с болка, тъга:
а докога?!
бр. 2/2024
Роден: 14 май 1909 г. в с. Чирен. Починал: 16 октомври 2004 г. в София
Първите си стихове печата
във вестници и списания през 20-те години. Годините от 1956 до 1959 прекарва в концлагера на остров Персин край
село Белене. През 1969 г. се пенсионира като учител.
Първата си стихосбирка „Родна земя“ издава през 1939 г.
Следват „Под развети знамена“ (1944), „Селски и войнишки хуморески“ (1945),
„Босилкова китка“ (1946), „Оранжева земя“ (1947), „Чорапът се разплита“ –
комедия (1948).
Като най-възрастен депутат председателства откриването на
VII велико народно събрание на Република България след демократичните промени в
страната от 1989 г. След промените издава стихосбирките „Вик от каторгата“, „Разпилени
пъстроцветия“ (лирика), „Ти ли ме повика, родно село мое“, „Смях и жлъч“ (хумор
и сатира) и „Декамеронки като бонбонки“.
Персин, Персин, земя със сълзи напоена!
Безрадостен и тъжен остров на скръбта!
Една ли българска душа озлочестена
позна сред теб на властник зъл жестокостта?
Една ли смела помисъл със орлов полет
намери своя край в каторжния ти ад?
Един живот ли ти лиши от цветна пролет?
Една ли младост в теб повяхна като цвят?
Блестят високо небеса лазурно чисти!
Усмихват се далечни трепкащи звезди!
А в теб печално бродят мрачни лагеристи
и жълти листи ронят старите върби!
Над твоите полета, сиви, неорани,
потънали в дълбока есенна печал,
се носи само грозен грак на черни врани
и на страдалците страдалческата жал!
Жестоки българи, по-зли от зверовете,
връз българи връхлитат като врагове,
а Дунава, свидетел ням на вековете,
със бистри сълзи мие твойте брегове!
Един загиващ свят за кървава голгота
на свойте многобройни жертви теб избра!
Но няма в теб смъртта да победи живота,
че ей я, пуква вече новата зора!
Прелива в братска Полша мъката набрана!
От златна Прага идват ропотни слова!
Поробена Унгария със бунт въстана!
В студени тръпки тръпне каменна Москва!
Като Бастилията ще се сгромоляса
властта на този кървав Сталинистки свят!
Ще си отдъхне вредом трудовата класа!
Ще се прегърнат с чиста обич брат със брат!
Ще зашуми като поток човешка радост
във милионите измъчени души
и разсинджирената окована младост
окови и тъмници с грохот ще руши!
И в тия светли дни, след дългото разпятие,
в изстрадалата българска земя навред,
сред радостта ще прогърми едно проклятие:
„Проклет да си, Персин! Проклет! Проклет!
Трижклет!“
Радост дълго чакана е вънка -
щедро си небето
дверите разтвори...
Ливна дъжд, с желана
песен звънка,
всеки тихо си
молитвата говори.
Капки падаха като
жълтици
по земята клета,
доста зажадняла.
Свиха се под стрехи
всички птици,
а реката бърза, че се
пълни цяла!
Има, има Господ,
шепот се долавя -
сушата е напаст тука
непозната...
За труда положен,
пътя се изправя -
ще буят пшеници,
грозде, зарзавати!
Ей денят преваля и
нощта се спуска,
вън вали, вали си тихо не престава...
Утрото пък ведро,
идва за закуска
и за „първа сгляда“ всичко обещава!
Щъкат из полята
морните стопани -
слънцето ги гали, не
пести лъчите...
Че дъждът навреме,
ще се съгласите
ден и нощ ни гост
е, а година храни!
22.04.2024
Стоян Михайлов
Отново е 24 април! Вече 99 години са изминали от жестоката смърт на поета, но неговото слово е живо, жизнено и актуално!
Димитър Диловски Митов, известен с литературния си псевдоним Сергей Румянцев /роден на 5 септември 1896 г., убит на 27 април 1925 г./ е скъп и близък до сърцето на всеки сдружен земеделец.
Всяка година на 24 април, денят на убийството на земеделския поет СЕРГЕЙ РУМЯНЦЕВ, председателят на Областната организация на БЗНС в Ботевград Васко Чавдаров организираше поклонение в родната къща на поета в село Румянцево.
За съжаление тази пролет изгубихме и пламенния земеделец Васко Чавдаров.
Хубаво е, че неговата дъщеря Диана
Чавдарова продължава завета на баща си и на 24 април т. г. традицията беше
спазена.
Благодарност на Диана Чавдарова!
Поклон пред паметта на големия поет и земеделец!
ЛЗЗ
Първи април е денят на шегата, на лъжата. Та къде на шега, къде на сериозно се казват някои истини, полуистини и пр. Макар че най-добре е да си кажем истината, по-възможност цялата. Колкото и да е горчива, а за големите лъжци и нелицеприятна. А те са и многобройни, и много лъжливи.
„Колкото повече, толкова повече“ – казваше дълбокомислено
Мечо Пух. Тази мъдра констатация на милия герой от едноименната книга на Алън
Милн илюстрира най-точно социалната картина на съвременното българско общество.
През последните десетилетия у нас колкото бедните стават
по-бедни, толкова богатите стават по-богати. Колкото повече забогатяват,
престъпници, корумпирани, политици, управленци, олигарси и прочие грабители,
толкова повече народът върви по низходящата градация на обедняването: бедни,
по-бедни, най-бедни, пенсионери и т. н….
Управляващи и политици изброяват все важни неща, които
наистина би трябвало да се случват, а засега си остават мираж… Но въпреки
всичко продължават с обещанията.
Не би трябвало да са толкова спокойни, без да са направили
нещо реално за подобряване живота на хората.
Както почти винаги вече повече от 30 години, немалко българи
все очакват с надежда появата на нова партия или политическа формация, за която
биха гласували. Така е и сега. Но каква ще бъде новата формация? В каква посока
ще иска да поведе България?... Все важни въпроси, които нямат отговор. А може
би отговорът е кратък: от трън та на глог!
Българинът е доказал, че вярва на лъжци, просто иска някой
да го залъгва със светло бъдеще, с всякакви обещания-илюзии. Като че ли не може
без управници, които да го лъжат. Вече се изредиха няколко такива популистки
формации, които говореха това, което народът иска да чуе. И се добираха до
Парламента и властта. Те отидоха в
небитието, но се появиха нови със същия облик. Лъжат хората по време на
предизборните си кампании. Те ги избират, без да се замислят. А изберат ли ги,
овластените веднага започват да ги лъжат
с други лъжи. Кой ли не лъга наивния българин: видни партийни и комсомолски
дейци, тайни и явни ченгета от бившата/и настояща/ Държавна сигурност, бивши
царе и царедворци, лъжепатриоти и лъженационалисти, лъжедемократи…
Докога ще продължи това време на лъжи, надлъгване,
прелъгване?!…
Не ми се ще да вярвам, че то ще продължи толкова дълго, че
ще доведе до унищожаването на България!
Но… засега няма изгледи да се озаптят лъжците и процесът на
обедняване на народа и обогатяване на престъпниците, групировките, олигарсите,
партиите…
Та не се учудвайте, когато срещнете обикновен гражданин и на
въпроса ви как е, той ви отговори с думите на Мечо Пух: „Не съм много как!“ Както няма да се учудите
и ако някой от непрекъснато забогатяващите олигарси и прочие бандити ви
отговори също с думите на Мечо Пух: „На този свят има само едно нещо, което е
по-хубаво от гърненце с мед…Това са две гърненца с мед!“
Бодил Розин, брой 1/2024
