понеделник, 15 октомври 2012 г.

НА БАЩА МИ - стихотворение от ПЕТКО ОГОЙСКИ

Суха прахан,
кремък и огниво,
ти замахнеш –
огън създадеш.

Колко кратко е
и колко мило...
и ръка корава
подадеш...

Аз целувам
сухата десница
и усещам
праханта у мен.

Ти си мойта
паметна искрица,
аз съм твоя
незавършен ден.

Петко Огойски,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар