Суха прахан,
кремък и огниво,
ти замахнеш –
огън създадеш.
Колко кратко е
и колко мило...
и ръка корава
подадеш...
Аз целувам
сухата десница
и усещам
праханта у мен.
Ти си мойта
паметна искрица,
аз съм твоя
незавършен ден.
Петко Огойски,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар