Промяната, която стана на 10 ноември 1989 г. някои наричат преврат, други – преустройство, преход, трети малко по-меко – структурни промени, наложени от времето. А то си е чисто и просто един Болшой театър, на който първата завеса се вдигна, за изненада на целия свят, точно в центъра на най-болшевишката държава – СССР.
Този театър у нас продължи да се играе повече от 20 години. На сцената излязоха все изпечени номенклатурни кадри, възпитаници на тоталитаризма или неосъществили властническите си амбиции техни синове и внуци. Хора, завършили партийни школи в братския съветски съюз, с промити мозъци, в които не е останало частица от сивото биологично вещество, издигнаха на ръководни длъжности, но на братушките им трябваха верни послушници. А за тях пък трябваха суфльори, както в старите театри. Артистът трябва да повтаря и да върши това, което му пошепват те. Тази отговорна роля поеха най-верните на БКП, ченгетата от ДС – съвременните еничарчета. През целия „театрален” сезон те са и режисьори, и суфльори.
На сцената на този театър се играха ту трагедии, като по времето на Виденов, ту комедии, когато един умник, дали сам си го бе измислил или някой му го пошушна, на един голям митинг извика „Кой не скача е червен!” Тогава ние, репресираните бяхме в СДС, едни болни, други изтощени, трети куци – едва ходят, как да скачат, но кой ти признава? Щом не скачаш – вън! Ти си червен. Да видяхте някой от тези „червени” на ръководни постове с изключение на бай Никодим, на когото дадоха почетната длъжност зам.-председател на Великото народно събрание. Или да беше извикан някой от емигрантите за съвет, за депутат? Живеели в дивия запад, както ги наричаха. А сега без срам протягаме към тях ръка за просене.
Понякога на сцената се изпълняваха и циркаджийски салтанати. Като например за една нощ кървавата БКП се преобърна в европейска Социалистическа партия.
Представяте ли си до къде е стигнала престъпната ръка на изродите от бившата ДС, щом са опрели и до поповете – да им станат доносчици?! Добре че ние не сме чак толкова верующи, да отидем в светата църква да се изповядаме. Ченгетата са щели да знаят всичко и току виж пак ни изпратили в Белене. Аз не съм набожен, но като видях заклети комуняги с висок ранг да влизат в черквата да палят свещи и да се кланят пред иконите, започнах и аз да се кръстя и да шептя: „Господи, прости им загдето с присъствието си оскверняват Божия храм!” Та нали те до вчера ругаеха поповете и черквата. Нали не ни позволяваха да се венчаем и да кръстим децата си по християнски! Това, което виждахме си е чисто духовно и политическо салтомортале, пълно с лицемерие, лъжи и заблуда.
Наскоро в един вестник, който уважавам за това, че на страниците му вече два пъти чета материали за моя кумир – великият демократ Никола Петков, прочетох статия от някаква си жена от Димитровград, която гореше от желание да не заблуждаваме младежите с демократични обещания, защото преди си бяхме много по-добре. Съгласен съм младежите да знаят всичко. Те са бъдещето и ако не си знаят миналото как ще вървят напред. Но да сте прочели в някой учебник по история за зверствата на диктаторския режим през хубавото и спокойно време, както го нарича другарката от Димитровград? А тя самата, вероятно участничка в учредяването на комсомолския град, който с това си име остана черно петно върху територията на България, и много като нея знаят ли колко младежи, жадни за свобода, тръгнали да минават границата, там биваха разстрелвани? Защо? Ако вашият син беше убит, щяхте ли да тъгувате за тоталитарния режим? А колко са избити в лагерите и затворите и труповете захвърлени на прасетата за угояване, от които вероятно сте яли и вие от така наречения народен салам. Но ще дойде време, ще се намери някой честен историк и тогавашните младежи ще го знаят.
Жалко, че много хора като споменатата жена виждат нещата само до върха на носа си. Забравят, че всички директори и партийни секретари на заводите бяха хора от любимата партия. Суфльорите им нареждаха: „Рушете, за да ги купите утре на безценица!” Самият диригент на прехода казваше на своите съпартийци, които първоначално се съпротивляваха: „Та нали вие ще бъдете бъдещите капиталисти!?” И се настаниха послушниците в политиката, икономиката, търговията, в медиите и там правят всичко възможно да очернят всичко демократично, за да накарат хората да намразят и демокрацията, и Европейския съюз и да тъгуват за тоталитаризма на бай Тошо.
Питам една фанатичка от БСП:
- Защо влязохте в НАТО, като бяхте толкова против него?
- За да го унищожим!
Кой знае – помислих си.
Как да вървим напред, като навсякъде гъмжи от бивши сътрудници, доносчици в бившата ДС, като тези в посолствата? Какво доверие могат да имат в тях онези развити демокрации? Въпреки че сегашното правителство постъпва толерантно към тях, като им гарантира, че ще работят пак към това министерство, но в страната. Но техните шефове под прикритие пак реват. А питат ли ме мен и много други като мен, след като излязох от затвора колко време бях без работа. Молехме се по гарите да ни вземат за хамали. Приемаха ни за 2-3 дни, докато пристигне бележката от милицията.
И на края един комик от висшата класа на БСП сам ни поднесе вярно сравнение на социализма с болестта спин и начина на предаване на идеите от поколение на поколение. Това дано засрами и малко притвори устата на някои главозамъглени депутати от опозицията. Дори и да се случи, ще бъде за кратко, защото те са факири гьонсурати, кадърни след като някой от техните се оака, бързо да го избършат и все едно, че не е ебило. Но...миризмата остава! Пролетариите от Европейския съюз ще я усетят като помиришат председателя си.
А сега нека пуснем завесата, драги мои верни приятели и да чакаме нови по-приятни представления. Ще ги има, бъдете сигурни! Горе главите! Няма да се предаваме!
Стоян Колдов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 5, септември-октомври 2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар