НАШЕНСКИТЕ ПОЛИТИЦИ - епиграма от БОДИЛ РОЗИН

Тях се полага  
дядо Коледа   
да ги сурвака   
не с накичена сурвачка,    
а с тояга, 
при това по-ячка!

Бодил Розин, 

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

СЪВЕСТТА - епиграма от БОРИС САНДАНСКИ

Някои говорят,  че е стока,  

но от стоката е тя далече, 

че цената й не е висока  

и самата се предлага вече!

Борис Сандански,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

ПЪТЕКИ - епиграма от АТАНАС ЛИЧЕВ

Лекуващият го попита:

-Как да оперираме окото:

по първия начин  

или по втория?

-По втория –

отвърна болният.-

И вместо  

по пътеката клинична,  

тръгна той  

по пътеката парична!

Атанас Личев,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1(7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

ЕСЕННА ГОРА - импресия от ЦОНЬО НЕДЕЛКИН

И сам не мога да си обясня защо, но от юношески години най-обичам есента. Но не заради плодовете, натежали в градините, нито пък за меда, стаен в кехлибара на лозята. А заради есенната гора. И досега не мога да забравя многобагрието на лъките край Скът, където отраснах. Любувах им се всяка есен и всяка есен те ме окриляха, пришиваха ми някакви невидими криле за полет и труд.

Истински богат и щастлив, обаче, се почувствах много по-късно, в Средна гора, където дърветата, сякаш заловени за ръце, навлизаха в Копривщица, та да я направят още по-прелестна.

Ето, нагоре по Бялата река, над щирокия пояс от иглолистни насаждения, вечно зелени – но лишени от чара на преображението, буковите гори пламтят в най-различни цветове. Преобладава златистият, но някъде той е леко порозовял, другаде е червен и гори като истински пламък, а на други места е кърваво-ален.

Освен буките, в златни дрехи светят тополите и брезите, бакъреночервени са дивите круши, дрянът и тук-таме прокрадналите се ясени. Тези багри примамват очите ми, но не те, а нещо друго ме повежда натам. Какво е то? Дали тишината, в която се чуват дори моите стъпки и пропукването на случайно сгазени съчки, падането на листата, което не е така звънко, както го определя поетът, а е по-скоро безшумно. Не знам. Важно е тово, че ми е приятно, че удивителна лекота ме обзема, че въздухът в този слънчев и спокоен ден е особено благ и здравотворен.

Птици като че ли няма в есенната гора, пък и ако ги има, те сякаш са забравили да пеят, прехвръкват безгласни насам-натам. Идва зима. И те сигурно знаят това, но не изглеждат уплашени и разтревожени.

Напротив, сякаш спокойствието на есенната гора е направило летежа им по-плавен.

И може би тъкмо това спокойствие, в което човек може с мечта да другарува и в сърцето си да запали огънчето на една нова песен, ме е карало да обичам есента и да откривам в нея красота, по-удивителна от тази на сребърния зимен пейзаж, пролетното обновление или летния зной. Не знам това, но вървя из гората, из нейния прозрачен въздух, из нейната с нищо не смущаваща тишина, сред великолепието на нейните багри и славя гората.

Есенна гора!!!

Цоньо Неделкин,„Сърцето на България”, изд. „Дирекция на музеите Копривщица”, 2005 г.,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

СЛУЧКА ОТ ДАЛЕЧНАТА КАЗАРМА - сатиричен разказ от СТОЯН КОЛДОВ

След като ни остригаха нула номер, старшината нареди под строй да отидем на баня в града. В този момент Иван, когото наричахме Зевзека, с острото на ножа се почесал по главата. Сигурно от някой косъм го е засърбяло. Старшината видял това и извика:

"Редник Иванов пред строя!"

Зевзека, без да подозира, че нещо е прегрешил, бързо кацна пред строя.

-Иванов, обясни предназначението на войнишкия нож - заповяда му старшината.

-Ами, войникът да го сложи на дулото на пушката си и когато другарят старшина заповяда "На атака", да тръгне напред, като го насочи срещу врага.

-Браво, добре го знаеш. А защо ти се чешеш с него по главата? Така уронваш авторитета му.

-Ами, другарю старшина, то си има важна причина - отвърна сконфузен Зевзека.

-Причина ли? С какво си наумил да се оправдаваш?

Затаили дъх, всички чакахме с нетърпение следващото зрелище.

-Ами, другарю старшина, още от дете, дядо ми, лека му пръст, с болка все ми повтаряше: "Иванчо, момчето ми, ти имаш дървена глава." Тогава не разбирах какво искаше да ми каже, но когато пред военната комисия отговорих на няколко въпроса, до мен приближи един от докторите, присви средния пръст на едната си ръка, обърна дланта нагоре, почука ме по главата и каза на другите: "Пишете - глава дървена, като я чукнеш, бие на кухо". Чак тогава, др. старшина, разбрах, че дядо ми е бил прав.

-Това няма нищо общо с въпроса, който ти поставих! - скара му се старшината.

-Аааа има общо, има, др. старшина. След резултата от военната комисия аз вече не смея да се почеша с пръсти по главата, да не би под ноктите ми да се забие някоя треска, защото много ще ме заболи, др. старшина!

Всички, заедно със старшината се превивахме от смях. Така Иванчо Зевзека отърва наказанието.

Стоян Колдов,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

СНЕЖНОСЛОВИЕ - стихотворение от МИЛЕНА ФИЛИПОВА

През зимата е бяло и небето,
вали снегът, от нас не се бои,
живее непревзето в битието
дори когато пролет се топи.

Топи се и сълзите му, в потоци,
изливат млада прихнала вода
в капчуци, езера и и водоскоци
изпраща щедро своята следа.

Милена Филипова,
в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.

ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ ЗА БЪЛГАРИЯ - стихотворение от АНДРЕЙ ВАСИЛЕВ

Българийо, от Дядо Вазова възпята

за твоите безкрайни диви красоти,

с юнашка кръв по хълми и бърда пролята –

не ще загинеш, ще живееш дълго ти!

По дяволите всякакви дочути думи,

от картата, че някой ще те заличи –

ти векове вървя сред бури и куршуми

и никога не падна ниско по очи.

Макар че пак над теб е мрачен небосклона

и се разбиват в теб свирепи ветрове –

ще издържиш и днес в борбата си изконна,

понесла в себе си пак чужди грехове.

По-твърда от гранита вечен на Балкана,

с възпетите от Дядо Вазов красоти –

сто българи в тебе само да останат,

сто пъти пак България ще бъдеш ти!

Андрей Василев,

сборник „Детелина”, том ІІ, изд. на СПЗБ, 2002 г.,

в-к "Литературно земеделско знаме", брой 1 (7), година ІІ, януари-февруари 2013 г.