СВЛАЧИЩЕ - поезия от Габриела Цанева

Дните се търкалят 

като камъни по свлачище;

отнасят 

онази дълбока безпределност

на униние, 

която ни оставя

краят

на сезоните...

Дните 

горещо-безсмислени

стоят 

като въпросителни 

(онези, четирите,

от тефтера на Левски 

Народе????)

Къде беше десет години,

народе????

... Когато все по-дълбоко

потъваше

в нищета,

когато все по-абсурдно

ставаше

битието 

избеляваше

всичко,

освен онова,

цъфтящото 

в тинята 

на парадна

простащина...

Не, не това

беше

страшното...

страшното

беше

когато това

се превърна 

в норма на поведение

в норма 

за поддържане на властта,

в подражание

и мечта...

Габриела Цанева, "Нощта на щурците", издателство gabriell-e-lit, София, 2021

ЗМИЯТА И ЩУРЕЦА НА СЛУЖБА ВЪВ ДВОРЕЦА - стихотворение на Христо Ангелов

Насред полянката в Двореца

Змията срещнала щуреца.

- Ти как попадна тук, свирачо?

Презрително попитала змията.

- Прескочих през оградата!

Не знаеш ли, че скачам?

А ти? Пазачи, камери, тук зорко пазят!

- Проврях се тихо, хитро под вратата!

Не знаеш ли, че аз пълзя, че лазя!

Отвърнала усмихната змията.

- А ти какво ще правиш с таз цигулка?

- Как какво ще правя?

Ще забавлявам Царя

И неговата млада булка!!

Ще свиря и ще пея.

Та аз от туй живея!

Щом дойде нощната прохлада,

Започвам мойта серенада!

Но аз се чудя и се мая - от тебе ползата каква е?

Щурчето я попитало отново.

- В Двореца има нужда от отрова!!

Ехидно се усмихнала змията,

Изтегната на слънчице в тревата.

Така е то: на този свят

Добро и зло в едно вървят.

Христо Ангелов, "След девети, след десети", второ издание, издателство gabriell-e-lit, София, 2021

ЗАТВОРНИКЪТ - Александра Ивойлова

Безизходни са тъмните зидове,

безизходна е и тъмна смъртта.

Тишина,   тишина,   тишина – на пресъхнали зеници,

на безмълвни уста …

Ала брод към мига свобода

сам духът най-внезапно намира.

И проблясва сред мрака сълза – дето цяло небето побира.

Александра Ивойлова

СПОМЕН ЗА СЕРГЕЙ - стихотворение на Стефан Стамов

по повод 125 години от рождението на Сергей Румянцев

През минало тъмно на кървав терор

кат много безследно изчезна и ти.

Смъртта ти навеки ще бъде позор

за твоите палачи през черните дни!

 

Когато невинна се лееше кръв,

в горещите пещи димята тела.

Когато убийци безспирно със стръв

връхлитаха злобни по град и села.

 

Къде е днес гробът ти, никой не знай.

Тиранинът жалък напразно те скри!

По-светъл ликът ти в сърца ни сияй!

Ти смъртен роди се – безсмъртен стана!

 

И днеска, щом слънце над ниви изгрей,

щом вятър над родната шир разлюлей,

житата зашепват: “Над нас е Сергей!”

Гири зашумяват:”Над нас е Сергей!”

 

Духът ти навред е, любими Сергей,

закрилник в борбата на хляб, свобода.

“Напред неотстъпно!”, безспирно си пей

из родни балкани, по ширни поля.

 

Във минало черно на кървав терор,

когато убиец бе всеки подлец,

ти падна пронизан, но днес си велик,

израсна в сърца ни безсмъртен борец!

 

Стефан Стамов

ЕСЕННИ ТРЕПЕТИ - стихотворение от Милена Френкева

 

От есенни мастила оцветени,

листа празнуват заедно с дървета,

попива есента дълбоко в мене,

макар че лятото в сърцето свети.

Като река ухания ще плисне,

в писмата на прииждащия вятър

ще ми напише три дъждовни мисли,

от гроздов сок копнеж ще капе сладък.

Ще зрее като розова смокиня,

завиваща спирално сетивата

и тайнствена къпина в черно-синьо

по царствения път от старо злато.

На мушмулите в шоколада късен

ще я намеря, но във форма спяща

и с дюли в слънчев мъх ще я откъсна,

макар че си живея в лято плажно.

А после ще се сгуша сред уюта

на бавния й сладостен порядък

и в цветното море не ще се лутам,

в най-цветната вълна отгоре сядам.

Милена Френкева

ДВА СОНЕТА - сонети на Маргарита Нешкова

***

Над Българската магическа шир     

утрото разпръсна мъниста…

Свеж полъх под светъл ефир –

усмивка вълшебна и чиста.

Извор шуми – от дълбоки недра

и пее щастлив и чист бързотек.

Над потока с весла, в любовна игра

гълъби гукат сред върбите от век…

Горите пеят, слънчогледите греят…

Мечта на свободни Души броди

сред тези предели, в които живеят

приказни гледки, имена на войводи…

Родино, красива – от богове до хамали

за свободата ти свята живота си дали!

***

Един щурец оглася  тишината,    

простора оцветява. До вратата

щурецът днес го няма, днес къде е?

Кой в тъмното ще ни попее?

Врабчета се къпят в прахоляка

и в локвите след дъжд… Бяха

щастливи, посрещаха и мрака –

заспали под старинна стряха.

Днес врабчетата къде са?

Вървим по пътя на прогреса,

но на къде съдбата е поела?

Без врабчета и щурци е на предела…

Прогрес ли е това, което

щурец прогони и уби врабчето

ПОКЛОН ПРЕД РАЙКО ДАСКАЛОВ - репортаж на Живка Танчева

    На 26 август 2021 г. ПП „ ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ”, КМЕТСТВО Бяла черква и ЧИТАЛИЩЕ „Бачо Киро 1869 г.”  поднесоха цветя на паметника на д-р Райко Даскалов в знак на признателност за обществената, политическата и държавната му дейност.

   Д-р Райко Даскалов е значима личност не само за България, но с народополезната си дейност той пръв от БЗНС оглавява войнишкото въстание през септември 1918 г., обявява пред народа ни и света България с „Републиканско управление и подава ръка на европейските народи за примирие и разбирателство.

   Райко Даскалов – млад и енергичен завършил с пълно отличие в Германия и получил докторска титла там, влиза в земеделското правителство не да се обогатява или да търси отмъщение за сторените злини на България, а да приложи на дело научните си познания. За него българската земя е свещена и е важно в кои ръце ще бъде тя, за да се обработва най-ползотворно. Негов е закона за трудовата поземлена собственост.

    Философът д-р Райко Даскалов е убеден, че в обществения, политически и държавен живот трябва да се направят драстични промени. Заемал по ред няколко министерства, той се заема със законодателната уредба на страната и още много други въпроси.         

    Реформите, които се направиха по време на управлението на БЗНС са проникнати от стремление към мир, труд и култура. България тръгва по нов път. Оземляват се обезземлените селяни, граждани и изселници от отнетите ни земи по силата на Ньойския договор, строят се пътища, мостове, отварят се училища, раните нанесени от войните се лекуват…

   Народът вярва в своите избраници и им дава пълното си доверие.  

     Българските „патриции” губят тотално битката за властта. Извършиха Деветоюнския преврат. Кървав и жесток! Както патрициите на древен Рим умъртвиха своите двама консули братята Тиберий и Гай Грахки

   Свалено е земеделското правителство. Убит е зверски министър-председателя Ал. Стамболийски и част от министрите в кабинета му. Райко Даскалов прави последни усилия да не се стигне до гражданска война .

    Убит е от наемни убийци  в Прага.

    Узурпаторите на властта обаче продължават да работят по законодателството на Земеделското правителство.

    Днес ни са нужни такива умове.

    Поклон пред делото и личността на д-р Райко Даскалов!

                                                                                                                                       Живка Танчева