събота, 21 юли 2012 г.

СЕЛСКАТА ГОЛГОТА - стихотворение от ЙОРДАН БОРИСОВ


В източната стая на старата къща
в своето лозе, Ал. Стамболийски
е написал с кръвта си „Ст 1923 год”

В оная дива вакханална нощ,
когато са го мушкали с ножове,
с останалата в жилите си мощ
той в свойте рани с пръстите е ровил.

И мястото на ужас и погром
белязал е със силите последни.
Та днес във тоя Свят страдален дом
да идват с болка селяните бедни.

Мълча, притиснат от безумна скръб.
До мене – старец, снел калпака черен,
привежда в бурите несвеждан гръб
и кръсти се през сълзи начумерен.

Запалил свещ – от многото един
едва мъждящ, опърпан като просяк,
познах приятел минал през Персин –
стоеше ням до селяните прости...

А беше учен – с педя по-висок.
На сталинистите прозрял бе края,
но здравето му взе палач жесток,
затуй, че „много му устата знаят”...

И друг! И друг! Селяци – брат до брат!
От Добружда, от Мизия, Родопа...
До стария дружбаш – синът му млад –
стояха тук – пред Селската Голгота!

Славовица, 1994 г.
в-к "Литературно земеделско знаме", бр. 4, юли-август 2012 г.

2 коментара: